Колкото и твърдо да бях убедена, че трябваше да изпълня категоричното си решение, породено от отчаяното ни положение, таях най-гореща надежда, че няма да ми се наложи да прибягна до тази крайност. Храбростта ми в края на краищата бе само храбростта на жена и почти щеше да ми измени при мисълта, че бих могла да сляза долу посред нощ на две крачки от сър Пърсивъл и графа.
По много причини трябваше обезателно да се преоблека. Най-напред свалих копринената си рокля, защото и най-тихото й шумолене в тази тиха нощ би могло да ме издаде. После съблякох тежките си бели фусти и ги замених с тъмен памучен комбинезон. Отгоре се наметнах с черната си пътническа пелерина и дръпнах качулката ниско върху главата си. С обичайното си вечерно облекло заемах място най-малко за трима души. В сегашното си одеяние, особено когато се загърнах плътно, бих могла да мина и през най-тесните пролуки по-лесно от всеки друг. Малкото пространство между саксиите с цветя, от една страна, и стената и прозорците, от друга, ме накара да се замисля сериозно над този въпрос. Ако съборех нещо, ако издадях и най-малкия шум, кой би могъл да предвиди какви щяха да бъдат последствията?
Сложих кибрита близо до свещта, преди да я угася, и пипнешком се върнах обратно във всекидневната. Заключих вратата й, както бях заключила преди това и вратата на спалнята, а после тихо излязох през прозореца и стъпих на оловния покрив на верандата.
Моите две стаи се намираха в най-крайната част на новото крило на къщата, където живеехме всички, и трябваше да мина покрай пет прозореца, преди да стигна до мястото, непосредствено над библиотеката, което исках да заема. Първият прозорец беше на една необитаема стая, вторият и третият принадлежаха на Лорината стая. След нея бяха стаите на сър Пърсивъл и на графинята. Другите прозорци, покрай които нямаше да минавам, бяха на тоалетната стая на графа, на банята и на втората празна стая за гости.
Никакъв звук не достигаше до слуха ми — когато застанах на покрива, черната, сляпа тъмнина на нощта ме обграждаше отвсякъде с изключение на прозореца на мадам Фоско. Там, точно над библиотеката, накъдето водеше пътят ми — там видях светлина! Графинята все още не бе легнала.
Твърде късно бе да се връщам — време за губене нямаше. Реших да продължа на всяка цена, разчитайки на собствената си предпазливост и на нощния мрак. „Заради Лора!“ — помислих си аз в момента, когато направих първата крачка върху покрива, като с една ръка придържах наметалото около себе си, а с другата опипвах стената. По-добре беше да вървя близо до стената, отколкото да рискувам да ритна някоя от саксиите, които бяха на няколко инча от мен.
Минах покрай прозореца на празната стая, като при всяка стъпка опитвах с ходилото си оловния покрив, преди да се отпусна върху него с цялата си тежест. Минах покрай тъмните прозорци на Лорината стая (бог да я благослови и да я пази тази вечер!). Преминах тъмния прозорец на стаята на сър Пърсивъл. После изчаках миг, клекнах с протегнати ръце, за да се подпирам, и така пропълзях до мястото си покрай ниската стена между осветения прозорец и покрива на верандата. Когато се осмелих да вдигна поглед, видях, че само горната част на прозореца е отворена и че вътрешните щори са спуснати додолу. Докато гледах, вътре се откри сянката на мадам Фоско, която след това се върна обратно. Явно бе, че засега не ме беше чула, защото в противен случай сянката щеше да спре зад щорите, дори ако тя нямаше достатъчно смелост да отвори прозореца и да погледне навън.
Разположих се на парапета, като преди това установих с опипване къде от двете ми страни се намират саксиите. Мястото беше точно колкото да седна между тях. Ухаещите листенца на цветето отляво докоснаха лицето ми, когато положих леко глава на парапета.
Първото, което дочух, бе последователното отваряне или затваряне (по-вероятно последното) на три врати — вратите, водещи към преддверието и стаите от двете страни на библиотеката, които графът бе обещал да провери. Първото, което видях, отново бе червената светлинна, която излезе навън изпод верандата, отдалечи се по посока на моя прозорец, задържа се там за миг и после се върна обратно.