— Първия път? Писала ли му е повторно?
— Да, днес тя му писа отново.
Върху верандата падна един стол — падна с трясък, сякаш бе ритнат.
За мен бе добре, че съобщението на графа разгневи така сър Пърсивъл. Чувайки, че съм разкрита за втори път, аз така трепнах, че парапетът, на който се бях облегнала, изскърца отново. Дали ме е проследил до странноприемницата? Дали когато днес му казах, че нямам нищо за пощата, е подразбрал, че съм дала писмата си на Фани? Дори и да беше така, как е могъл да прочете писмата, след като от моите ръце те отидоха направо в пазвата на момичето?
— Благодарете на щастливата си звезда — чух отново графът да казва, — че съм в тази къща, за да оправям бедите ви. Благодарете на щастливата си звезда, че казах „не“, когато полудяхте днес до такава степен, че искахте да заключите мис Халкъм, както зловредното ви неблагоразумие стори това спрямо жена ви. Къде са ви очите? Нима като гледате мис Халкъм, не виждате, че тя има проницателността и решителността на мъж? Ако имах такава жена за приятел, бих пренебрегнал всичко. Но тъй като тя ми е враг, аз, с целия си ум и опит — аз, Фоско, който съм не по-малко лукав от дявола и вие самият стотици пъти сте ми го казвали, пипам, както вие англичаните се изразявате, с ръкавици! И това благородно създание — пия за нейно здраве подсладена водица, — това благородно създание застава със силата на обичта и смелостта си, непоклатимо като скала между нас двамата и вашата нещастна, слаба, хубава руса съпруга, а вие я принуждавате да отива до крайности, като че ли тази великолепна жена, която обожавам с цялата си душа, макар че съм против нея заради взаимните ни интереси, не е по-умна и по-смела от останалите представителки на нейния пол. Пърсивъл, Пърсивъл! Вие заслужавате своя провал и стигнахте до него.
Настъпи мълчание. Пиша това, което злодеят изрече за мен, защото искам да го запомня — защото все още вярвам, че ще дойде денят, когато ще мога да заговоря открито пред него и дума по дума да отправя обвиненията си.
Пръв наруши мълчанието сър Пърсивъл.
— Да, да, ругайте и беснейте колкото ви е угодно — каза намусено той. — Не е само затруднението с парите. Самият вие щяхте да вземете строги мерки срещу жените, ако знаехте, колкото аз зная.
— Полека, ще стигнем и до второто затруднение — обади се графът. — Вие може да се обърквате колкото си искате, Пърсивъл, но мен няма да объркате. Нека най-напред да уредим въпроса с парите. Успях ли да победя упорството ви? Показах ли ви, че вашият нрав няма да ви помогне? Или може би трябва да продължа (както го казахте на вашия трогателен, прям английски език) още малко да ругая и беснея?
— Лесно е да роптаете срещу мен. Кажете какво да правим — това е малко по-трудно.
— Така ли? Ах! Ето какво трябва да се направи: от тази вечер нататък вие няма повече да ръководите нещата — оставяте ги в бъдеще в мои ръце. Говоря на един практичен англичанин, нали? Е, Практични, това устройва ли ви?
— Какво предлагате, ако оставя всичко на вас?
— Отговорете ми най-напред. Ще оставите ли нещата в моите ръце?
— Да кажем, че съм съгласен — какво тогава?
— Няколко въпроса, Пърсивъл, като начало. Налага ми се още малко да изчакам, за да се възползувам от обстоятелствата и трябва да зная — на всяка цена — какви ще бъдат тези обстоятелства. Време за губене няма. Казах ви вече, че днес за втори път мис Халкъм писа писмо на адвоката.
— Как разбрахте? Какво каза тя?
— Ако започна да ви разказвам, Пърсивъл, само ще се върнем на мястото, на което сме сега. Достатъчно е, че разбрах, но това ми струваше тревогите и грижите, поради които вие не можахте да се доберете до мен през целия ден. Сега нека да освежа паметта си относно вашите дела — мина известно време, откакто ги обсъждах с вас. След като не получихте подписа на жена си, парите бидоха намерени посредством полици с тримесечен срок — само като си помисля за цената, и сиромашката ми коса настръхва! Наистина, кажете ми честно — няма ли някакъв друг начин да се изплатят полиците, когато изтече падежът им, освен с помощта на жена ви?