— Да, напълно ви разбирам. Сега, Пърсивъл, говорете по същество и тогава ще зная какво да правя. Какво застрашава положението ви в момента?
— Ан Катърик е някъде наоколо и е във връзка с лейди Глайд — ето къде се крие опасността. Всеки, който прочете писмото, скрито в пясъка, ще разбере, че жена ми знае тайната, колкото и да отрича.
— Почакайте, Пърсивъл. Ако лейди Глайд наистина знае тайната, тя трябва да знае също, че тази тайна е компрометираща за вас. Като ваша съпруга, тя несъмнено ще бъде заинтересована да я запази?
— Така ли? Ще стигнем и до това. Би била заинтересована, ако даваше поне пет пари за мен. Но в случая аз съм пречка по пътя на друг мъж. Била е влюбена в него, преди да се омъжи за мен — влюбена е в него и сега, — един проклет нехранимайко, едно учителче по рисуване на име Хартрайт.
— Скъпи ми приятелю! Кое е толкова необикновено? Те всичките са влюбени в други мъже. Кой получава първото място в женското сърце? При целия си опит досега не съм срещнал мъжа, който е бил номер Едно. Номер Две — понякога; номер Три, Четири, Пет — често. Но номер Едно — никога! Той съществува, разбира се, но аз никога не съм го срещал.
— Чакайте! Още не съм свършил. Кой, мислите, е помогнал на Ан Катърик в началото, когато хората от приюта са били по петите й? Хартрайт. Кой, мислите, я е срещнал в Къмбърланд? Хартрайт. И двата пъти е говорил насаме с нея. Спрете, не ме прекъсвайте! Негодникът е влюбен в жена ми точно тъй, както и тя е влюбена в него. Те и двамата знаят тайната. Веднъж да се съберат заедно и тогава в свой интерес ще използуват фактите срещу мен.
— Спокойно, Пърсивъл, спокойно! Нима сте равнодушен към целомъдрието на лейди Глайд?
— Я стига — целомъдрието на лейди Глайд! Единственото нещо, свързано с нея, в което вярвам, са парите. Не виждате ли как стоят нещата? Сама, тя може да е безобидна, но заедно с онзи нехранимайко Хартрайт…
— Да, да, разбирам. Къде е мистър Хартрайт?
— Извън страната. Препоръчвам му да не бърза с връщането си, ако иска да си запази кожата цяла.
— Сигурен ли сте, че е извън страната?
— Сигурен съм. Мои хора го следиха, откакто напусна Къмбърланд, докато корабът му отплава. Мога да ви уверя, че проявих достатъчно предпазливост! Ан Катърик бе отседнала при някакви хора в една ферма близо до Лимъридж. Отидох там, след като успя да ми се изплъзне, и се убедих, че те не знаят нищо. Накарах майка й да напише писмо, в което да обясни, че не съм поставил дъщеря й под запрещение поради някакви лоши подбуди. Изхарчих — страх ме е да кажа колко, за да я открия, и въпреки всичко тя се появява тук, в моите земи, и избягва! Откъде да зная дали няма да се види с някой друг, дали и друг някой няма да я разпитва? Този негодяй Хартрайт, който си пъха носа навсякъде, може да се върне, без да разбера, и още утре да я използува…
— Няма да му се удаде, Пърсивъл! Докато съм тук и докато тази жена е наоколо, аз поемам отговорността да се доберем до нея преди мистър Хартрайт — дори ако той наистина се върне. Разбирам! Да, да! Разбирам! Преди всичко трябва да намерим Ан Катърик; за останалото не се безпокойте. Вашата съпруга е тук, във властта ви; мис Халкъм е неразделна с нея и следователно и тя е във властта ви; а мистър Хартрайт е извън страната. Засега трябва да мислим само за тази ваша невидима Ан. Вие я търсите, нали?
— Да. Ходих при майка й. Преобърнах селото, но напразно.
— Може ли да се разчита на майка й?
— Да.
— Веднъж тя е издала тайната ви.
— Втори път няма да го направи.
— Защо? Като вас ли е заинтересована да я пази?
— Да — много.
— Радвам се да го чуя, Пърсивъл — заради вас. Не се отчайвайте, приятелю мой. Както ви казах, разполагам с достатъчно време, за да се справя с нашите парични дела, и може би утре ще започна да търся Ан Катърик, при това с по-голям успех от вас. Един последен въпрос, преди да си легнем?
— Какъв е той?
— Следният: когато отидох при навеса за лодки да съобщя на лейди Глайд, че малкото затруднение, свързано с подписа й, се отлага, случайно се оказах там, когато една непозната жена се раздели със съпругата ви по много подозрителен начин. Но случайността не ме приближи достатъчно, за да видя ясно лицето й. Нали трябва да позная вашата невидима Ан — как изглежда?
— Как изглежда ли? Ще ви кажа с две думи. Тя прилича по най-противен начин на жена ми.
Столът изскърца и дървената решетка отново се разклати. Графът пак скочи от мястото си — този път от изумление.
— Какво! — възкликна той нетърпеливо.