Девет часът. — Девет ли удари или осем? Сигурно девет. Треса се отново — от главата до петите — в летния ден. Дали съм заспала, както съм седяла? Не зная какво съм правила. Боже мой! Дали ще се разболея?
Болна — в момент като този! Главата ми — много се страхувам за главата си. Мога да пиша, но редовете се сливат. Виждам думите. Лора — мога да напиша Лора и виждам, че го пиша. Осем или девет — колко беше?… Студено е, толкова е студено… Ох, този дъжд снощи! И ударите на часовника, ударите, които не мога да изброя, продължават да бият в главата ми…
На това място записките в дневника не могат да се разчетат. Следват два-три реда с откъслечни думи, зацапани с мастилени петна и драскулки от перото. Последните знаци на листа напомнят до известна степен на първите две букви (Л и О) от името на лейди Глайд.
На другата страница на дневника следват нови записки. Това е почеркът на мъж, едър, самоуверен и много равен, и датата е „двадесет и първи юни“. Ето тяхното съдържание:
Болестта на нашата прекрасна мис Халкъм ми предостави възможността да изпитам едно неочаквано интелектуално удоволствие. Имам пред вид прочита (който току-що завърших) на този интересен дневник. Това са няколкостотин страници. Мога да сложа ръка на сърцето си и да заявя, че те не само ме очароваха и освежиха, но ми доставиха и наслада. За човек с моята чувствителност такава констатация е неизразимо удовлетворение. Възхитителна жена! Става дума за мис Халкъм. Изумително постижение! Става дума за дневника.
Да, тези страници са смайващи. Тактичността, която откривам тук, дискретността, необикновената храброст, чудесната сила на паметта, точните наблюдения на характерите, изящната лекота на стила, очарователните изблици на женските чувства — всичко туй увеличава неописуемия ми възторг към това благородно същество — великолепната Мариан. Самият аз съм обрисуван съвършено. Удостоверявам с цялото си сърце верността на портрета. Разбирам колко силно е впечатлението, което съм произвел, за да бъда изобразен с такива силни, богати, плътни бои. Ридая отново над жестоката необходимост, която противопоставя нашите интереси и ни опълчва един срещу друг. Колко достоен щях да бъда за мис Халкъм при по-щастливи обстоятелства; колко достойна щеше да бъде мис Халкъм за МЕН!
Чувствата, разбушували се в сърцето ми, ме уверяват, че редовете, които току-що написах, изразяват БЕЗУСЛОВНАТА ИСТИНА.
Тези чувства ме въздигат над всички чисто лични съображения. Потвърждавам без всякаква корист съвършенството на стратегията, с която тази нямаща равна на себе си жена е успяла да чуе разговора между Пърсивъл и мен, както и възхитителната точност, с която е предаден целият разговор от началото до края.
Тези чувства ме подтикнаха да предложа на невзрачния доктор, който се грижи за нея, огромните си познания в областта на химията и блестящия си опит в по-изкусните средства, предоставени на човечеството от медицинската наука и хипнозата. Засега той отказва да се възползува от моята помощ. Несретник!
И най-накрая — тези чувства диктуват и редовете, пълни с благодарност, симпатия и бащинско отношение, които са написани тук. Затварям дневника. Точното ми чувство за благоприличие го връща обратно (чрез ръцете на съпругата ми) на мястото му върху писалищната маса. Събитията ме карат да бързам. Обстоятелствата ме насочват към сериозни въпроси. Грандиозни перспективи за успех се разгръщат пред очите ми. Определям съдбата си със спокойствие, което ми се вижда ужасно. Нищо не ми принадлежи освен почитта към собственото ми възхищение. Полагам я с уважение и нежност в нозете на мис Халкъм. С цялото си същество й желая да оздравее.
Съчувствувам й за неизбежния провал на всички предприети от нея планове в полза на сестра й. В същото време я умолявам да ми повярва, че сведенията, които извлякох от дневника й, по никакъв начин няма да ми помогнат, за да допринеса за този провал. Той просто потвърждава плана за действие, който предварително бях начертал. Искам да благодаря на тези страници, че пробудиха най-нежните струнки в моята природа — нищо повече. За човек с подобна чувствителност това просто уверение е обяснение и извинение за всичко. Мис Халкъм е човек с подобна чувствителност.
Убеден в това, аз се подписвам.