— Сериозно ли е? — запитах.
— Сериозно — несъмнено — отвърна той. — Опасно — надявам се и вярвам, че не. За нещастие мис Халкъм се остави да я навали един пороен дъжд. Последвалата простуда бе с усложнения и сега доведе до най-лошото последствие — треска.
Когато чух думата „треска“ и си спомних, че безсъвестният човек, който сега ми говореше, бе пристигнал току-що от Блакуотър Парк, помислих, че мигновено ще изгубя свяст.
— Боже мой! — възкликнах аз. — Заразна ли е?
— Понастоящем — не — отвърна той с противно спокойствие. — Може да доведе до инфекция, но когато напуснах Блакуотър Парк, нямаше подобно нежелателно развитие Проявих най-дълбока загриженост в случая, мистър Феърли — направих всичко възможно да окажа помощ на лекаря в наблюденията му, и приемете личните ми уверения за незаразната природа на треската, когато за последен път видях болната.
Да приема уверенията му! Никога в живота си не съм бил по-далеч от подобно намерение. Не бих му повярвал дори и под клетва. Твърде жълт беше, за да му вярвам. Олицетворение на епидемия от Антилските острови. Той бе достатъчно огромен, за да носи в себе си милиарди тифозни бацили и да покрие килима, на който стоеше, с вируса на скарлатината. При определени изключителни ситуации моят ум взима забележително бързи решения. Веднага реших да се отърва от него.
— Бъдете така любезен да извините един сериозно болен — казах аз, — но дългите разговори, независимо от същността им, винаги ме разстройват. Смея ли да узная каква точно е целта, поради която имам честта да бъда посетен от вас?
Горещо се надявах, че този явен намек ще наруши равновесието му, ще го обърка, ще го накара да иска учтиви извинения, накратко — ще го изгони от стаята. Но той си придаде още по-сериозен, достоен и поверителен вид. Издигна два от ужасните си пръсти и отново ме погледна с неприятната си проницателност. Какво можех да сторя? Нямах достатъчно сили, за да се карам с него. Представете си положението ми! Има ли думи, с които да се опише? Мисля, че няма.
— Целите на моето посещение — продължи той, все тъй неукротен — са колкото тези пръсти. Те са две. Първо, идвам, за да потвърдя с голямо прискърбие печалните недоразумения между сър Пърсивъл и лейди Глайд. Аз съм най-старият приятел на сър Пърсивъл, сроден съм с лейди Глайд посредством брака си и съм очевидец на всичко, което се случи в Блакуотър Парк. В тези си три качества говоря авторитетно, поверително и с благородно прискърбие. Сър, уведомявам ви като глава на семейството на лейди Глайд, че мис Халкъм не е преувеличила нищо в писмото си, адресирано до вас. Потвърждавам, че средството, предложено, от тази възхитителна дама, е единственото, което ще ви спести ужасите на обществения скандал. Една временна раздяла между съпрузите е единственото мирно разрешение за това затруднение. Разделете ги сега и когато бъдат премахнати причините за всички раздразнения, аз — който имам честта да се обърна сега към вас — се наемам да вразумя сър Пърсивъл. Лейди Глайд е невинна, тя е оскърбена, но — следвайте тук мисълта ми — тя е поради същата тази причина (заявявам го със срам) поводът за всички раздразнения, които ще продължат, докато бъде под покрива на съпруга си. Никой друг дом не може да я приеме с благоприличие освен вашия. Поканвам ви да го отворите.
Спокойно. Ето че в Южна Англия се сипе брачна градушка и един човек, който носи треската дори в гънките на дрехите си, ме приканва да се вдигна от Северна Англия, за да поема своя дял от пороя. Опитах се да изложа доводите си убедително, както ги излагам тук. Графът преднамерено прибра единия от ужасните си пръсти, остави другия вдигнат и ме прегази дори без обичайния за кочияшите вик „Пази се!“.
— Проследете мисълта ми още веднъж, ако обичате — продължи той. — Чухте първата ми цел. Втората цел на пристигането ми в този дом е да направя онова, което мис Халкъм бе възпрепятствувана да стори сама поради заболяването си. В Блакуотър Парк прибягват до богатия ми житейски опит по всички трудни въпроси и моят приятелски съвет бе потърсен и по отношение на вашето интересно писмо до мис Халкъм. Разбрах веднага — тъй като напълно ви разбирам — защо желаете да се видите с нея, преди да обещаете, че ще поканите лейди Глайд. Съвършено прав сте, сър, в колебанието си да приемете съпругата, преди да сте се уверили, че съпругът няма да упражни правата си, за да си я върне. Съгласен съм с вас. Съгласен съм също, че подобни деликатни обяснения, с каквито е свързано това затруднение, не са обяснения, с които човек може да се справи само чрез писма. Присъствието ми тук (твърде неудобно за мен самия) доказва искреността на думите ми. Колкото до самите обяснения, аз — Фоско, — който познавам сър Пърсивъл много по-добре от мис Халкъм, ви давам честната си дума, че той няма да се приближи до този дом или да се опита да установи връзка с него, докато жена му живее тук. Делата му са в затруднено положение. Предоставете му свобода чрез отсъствието на лейди Глайд. Обещавам ви, че той ще се възползува от нея и ще отпътува за континента при първа възможност. Кристално ясно ли ви е това? Да, ясно е. Имате ли въпроси към мен? Ако е така, аз съм тук, за да им отговоря. Питайте, мистър Феърли — направете ми добрината да питате за всичко, което е на сърцето ви.