Той бе казал вече толкова много въпреки нежеланието ми и изглеждаше ужасно способен да говори дори още повече, отново въпреки нежеланието ми, че аз отклоних приятелската му покана единствено с цел да се самозащитя.
— Много ви благодаря — отвърнах му. — Силите ми бързо отпадат. При моето здравословно състояние трябва да приемам нещата такива, каквито са. Позволете ми да направя това и в този случай. Ние с вас доста добре се разбираме. Да. Дълбоко съм ви задължен, уверявам ви, за вашата любезна намеса. Ако някога се почувствувам по-добре и ми се удаде повторна възможност да разширя връзките си с вас…
Той стана. Помислих, че си тръгва. Не. Нови приказки, допълнително време, за да се развие заразата в моята стая, забележете това — в моята стая!
— Една секунда още — каза той. — Една секунда, преди да се сбогувам. Искам това разрешение на тръгване, за да ви внуша колко е наложително. Става въпрос за следното, сър. Не мислете, че трябва да изчакате мис Халкъм да оздравее, за да приемете лейди Глайд. За мис Халкъм в Блакуотър Парк се грижат лекар, икономката и една опитна медицинска сестра — трима души, за чиито способности и преданост отговарям с живота си. Наистина е така. Искам да ви кажа също, че грижите и тревогата около болестта на сестра й вече поразиха здравето и душевното състояние на лейди Глайд и поради това присъствието й в стаята на болната е напълно излишно. Отношенията със съпруга й стават все по-неприятни и опасни с всеки изминал ден. Ако решите да я оставите по-дълго време в Блакуотър Парк, вие по никакъв начин няма да ускорите оздравяването на сестра й и в същото време сте изправен пред риска от обществен скандал, който всички ние сме длъжни да избегнем заради неприкосновените интереси на семейството. От душа ви съветвам да отхвърлите от себе си сериозната отговорност за каквото и да е забавяне, като пишете на лейди Глайд да пристигне незабавно тук. Изпълнете своя неизбежен дълг на почтен човек, така че никой да не ви вини, ако в бъдеще се случи нещо.
Имам пред вид огромния си житейски опит — предлагам ви приятелския си съвет. Приемате ли го — да или не?
Погледнах го — просто го погледнах и всяка черта на лицето ми изразяваше почудата ми от неговата неимоверна увереност и породилото се в мен категорично решение Да позвъня на Луи и да го накарам да го отведе от стаята. Но колкото и да е невероятно, лицето ми, изглежда, не му направи ни най-малко впечатление. Роден без нерви — очевидно роден без нерви.
— Колебаете се? — запита той. — Мистър Феърли! Разбирам колебанието. Вие имате възражения — виждате ли, сър, как чувствата ми проникват право в мислите ви! Вие възразявате, че здравословното и душевното състояние на лейди Глайд е противопоказно за такова дълго пътуване сама — от Хампшър дотук. Камериерката й е отстранена, както знаете, а в Блакуотър Парк няма слуги, способни да я придружат от единия край на Англия до другия. Вие възразявате отново, че пътувайки насам, тя не може да спре и да почине в Лондон, защото не би могла да се чувствува удобно в хотел, където никой не я познава. Приемам едновременно и двете възражения; и също така едновременно ги отхвърлям. Проследете мисълта ми, ако обичате, за последен път. Завръщайки се в Англия със сър Пърсивъл, имах намерението да се установя в околностите на Лондон. За щастие съвсем неотдавна постигнах тази си цел. Наех за шест месеца малка мебелирана къща в Сейнт Джонс Уд. Бъдете така любезен да запомните този факт и да обърнете внимание на програмата, която предлагам. Лейди Глайд пристига в Лондон (пътуването не е дълго) — аз самият я посрещам на гарата и я завеждам да отпочине и да преспи в моя дом, който е също домът на леля й. Когато се възстанови, аз я придружавам до гарата, тя пристига тук и собствената й камериерка (която сега е под вашия покрив) я посреща на вратата на вагона: Ето как удобството е взе то пред вид, интересите на благоприличието са взети пред вид, ето и вашия изпълнен дълг — дългът на гостоприемството, съчувствието и закрилата — към една дама, нуждаеща се и от трите. При това без пречки от началото до края. Сърдечно ви приканвам, сър, да подкрепите усилията ми в името на неприкосновените семейни интереси. Сериозно ви съветвам да пишете — аз мога да предам писмото, предлагайки гостоприемството на вашия дом (и сърце) и гостоприемството на моя дом (и сърце) на тази оскърбена и нещастна дама, за чието добро пледирам днес.