Към обяд слязох долу, за да се заема с някои от обичайните си задължения. Един час по-късно, отивайки към стаята на болната, видях графа (който отново бе излязъл рано — за трети път) да влиза в преддверието видимо в най-добро настроение. В същия миг сър Пърсивъл подаде глава от вратата на библиотеката и с изключително нетърпение отправи към благородния си приятел следните думи:
— Намерихте ли я?
Трапчинки се появиха по едрото лице на негово благородие, когато то се озари от усмивката му, но той не отвърна с думи. В същото време сър Пърсивъл обърна глава, видя, че съм тръгнала към стълбите, и ме изгледа ужасно грубо и ядовито.
— Влизайте тук и разказвайте — каза той на графа. — Когато в една къща има жени, те винаги или слизат, или се качват по стълбите.
— Скъпи Пърсивъл — отбеляза мило негово благородие. — Мисис Мичелсън има задължения. Моля ви, признайте тяхното възхитително изпълнение тъй искрено, както го правя аз! Как е страдалката, мисис Мичелсън?
— За съжаление не е по-добре.
— Тъжно, много тъжно! — заяви графът. — Изглеждате уморена, мисис Мичелсън. Наистина е време вие и съпругата ми да бъдете подпомогнати в грижите за болната. Мисля, че съм в състояние да ви предложа такава помощ. Известни обстоятелства налагат мадам Фоско да замине за Лондон утре или в други ден. Тя ще отпътува сутринта и ще се завърне вечерта, и ще доведе със себе си една изключително възпитана и способна сестра, която току-що се е освободила. Според съпругата ми на тази жена може изцяло да се разчита. Моля ви, преди да е дошла, не казвайте нищо на лекаря, защото той ще погледне с лошо око на всяка сестра, която аз бих осигурил. Когато дойде в този дом, тя сама ще покаже на какво е способна и мистър Досън ще бъде принуден да признае, че няма причина, поради която да не се възползуваме от услугите й. Лейди Глайд ще каже същото. Моля ви, предайте моите най-добри уважения и чувства на лейди Глайд.
Изразих своята признателност за любезната загриженост на негово благородие. Сър Пърсивъл ме прекъсна, като извика на благородния си приятел (използувайки, съжалявам, че трябва да го кажа, една, скверна фраза) да отиде в библиотеката и да не го оставя повече да чака.
Аз продължих нагоре по стълбите. Ние сме бедни, греховни създания и колкото и да са непоклатими принципите на една жена, тя не винаги съумява да бъде нащрек срещу изкушението да даде воля на празното си любопитство. Срамувам се да призная, че в случая празното любопитство надделя над принципите ми и ме накара да проявя неоснователен интерес към въпроса, който сър Пърсивъл отправи към благородния си приятел от вратата на библиотеката. Кого ли е трябвало да открие графът по време на своите сутрешни разходки из Блакуотър Парк? Някаква жена, както можеше да се предположи от израза, с който си послужи сър Пърсивъл. Не подозирах графа в никаква непристойност — познавах моралните му устои твърде добре. Единственият въпрос, който си задавах сега, беше: „Намерил ли я е той?“