На следващата сутрин мисис Рубел бе изпратена във всекидневната да получи одобрението на лекаря, когато той щеше да влезе в спалнята.
Оставих лейди Глайд при мис Халкъм, която се бе унесла в сън по това време, и отидох при мисис Рубел с любезното намерение да не й позволя да се почувствува изолирана и притеснена поради несигурността на нейното, положение. Тя ми се видя напълно убедена, че мистър Досън ще я одобри. Седеше спокойно и гледаше през прозореца, очевидно наслаждавайки се на чистия въздух. Някои биха сметнали подобно държане за нагла самоувереност. Аз ще прибягна до един по-широк възглед и ще го нарека изключително самообладание.
Вместо лекарят да се качи при нас, аз бях извикана да сляза при него. Тази промяна ми се видя доста странна, но тя не оказа никакво въздействие върху мисис Рубел. Когато я оставих, тя все така спокойно гледаше през прозореца и все така се наслаждаваше на чистия въздух.
Мистър Досън ме очакваше сам в стаята за закуска.
— Относно тази нова сестра, мисис Мичелсън — каза лекарят.
— Да, сър?
— Разбирам, че е доведена от Лондон от съпругата на този дебел, стар чужденец, който винаги се опитва да ми се меси. Мисис Мичелсън, дебелият стар чужденец е шарлатанин.
Това беше много грубо. Естествено останах поразена.
— Известно ли ви е, сър, че говорите за един аристократ?
— Пфу! Той не е първият шарлатанин с титла пред името. Те всички са графове — дявол да ги вземе!
— Той не би бил приятел на сър Пърсивъл Глайд, сър, ако не принадлежеше към най-висшите аристократични кръгове — извън английската аристокрация, разбира се.
— Много добре, мисис Мичелсън, наричайте го както ви е угодно, а сега да се върнем на въпроса за сестрата. Аз възразявам срещу нея.
— Без да сте я видели, сър?
— Да, без да съм я видял. Тя може да е най-добрата сестра на света, но не е посочена от мен. Изложих възражението си пред сър Пърсивъл, като господар на дома. Той не ме подкрепя. Казва, че посочената от мен сестра щяла да бъде някоя непозната от Лондон и смята, че тази жена трябва да се изпробва, след като лелята на съпругата му си е направила труда да я доведе от Лондон. В това има известна справедливост и аз не мога току-тъй да кажа „не“. Но поставих условие да си отиде веднага, ако се окаже, че съм недоволен от нея. Тъй като в качеството си на медицинско лице имам известно право за подобно предложение, сър Пърсивъл го прие. Ето какво, мисис Мичелсън, зная, че мога да разчитам на вас и искам да следите внимателно сестрата първите един-два дни и да се погрижите да не дава на мис Халкъм никакви лекарства освен моите. Този ваш чужденец-благородник умира от желание да опита шарлатанските си лекове (включително и хипноза) върху моята пациентка и една сестра, доведена тук от жена му, сигурно ще поиска да му помогне. Разбирате ли? Много добре, тогава да се качваме горе. Там ли е сестрата? Искам да й кажа две думи, преди да влезе в стаята на болната.
Сварихме мисис Рубел все така да се наслаждава на чистия въздух, застанала на прозореца. Когато я представих на мистър Досън, тя, изглежда, ни най-малко не се смути нито от мнителните погледи на лекаря, нито от изпитателните му въпроси. Отговаряше спокойно на разваления си английски език и макар че той се опита да я обърка, не показа никакво невежество относно която и да е страна от задълженията си. Това несъмнено бе резултатна силна воля, както вече казах, и в никакъв случай на нагла увереност.
Всички заедно влязохме в спалнята. Мисис Рубел погледна много внимателно пациентката, поклони се на лейди Глайд, постави едно-две нещица на мястото им и седна тихо в един ъгъл в очакване да бъде повикана при нужда. Нейно благородие изглеждаше стресната и раздразнена от появата на непознатата сестра. Никой не каза нищо, да не би да събудим спящата мис Халкъм, с изключение на лекаря, който шепнешком попита как е прекарала нощта. Отговорих тихичко: „Както обикновено“ и подир туй мистър Досън си отиде. Лейди Глайд го последва — вероятно за да говори за мисис Рубел. Колкото до мен, вече бях убедена, че тази тиха чужденка ще запази мястото си. Тя беше много съобразителна и без съмнение си знаеше работата. Дотук и аз едва ли бих могла да се справя по-добре край леглото на болната.