Помнейки предупреждението, което ми бе отправил мистър Досън, аз подложих мисис Рубел на строга проверка в различни часове през следващите три-четири дни. Многократно влизах в стаята тихо и неочаквано, но ни веднъж не открих нещо подозрително в действията й. Лейди Глайд, която я следеше не по-малко внимателно, също не откри нищо. Нито веднъж нищо не ми подсказа, че шишетата с лекарствата може да са подменени; нито веднъж не видях мисис Рубел да се обръща към графа или той — към нея. Тя се грижеше за мис Халкъм с неоспоримо старание и дискретност. Бедната госпожица се мяташе между някакво сънно изтощение, полузагубила свяст, полудремеща, и пристъпите на треската, които я караха често да бълнува. Мисис Рубел никога не я безпокоеше в първия случай и не я стряскаше във втория с ненадейната си поява като непознат човек край леглото й. Готова съм да отдам дължимото на всеки, независимо дали е чужденец или англичанин, затова пристрастно засвидетелствувам почитта си към мисис Рубел. Изключително бе нежеланието й да говори за себе си, а също така кротко отстояваше независимостта на възгледите си спрямо съветите на опитни хора, които познаваха добре задълженията на болногледача. С изключение на тези недостатъци тя беше добра сестра и не даваше на лейди Глайд или мистър Досън и най-малкото основание да се оплачат от нея.
Следващото значимо събитие, което се случи в къщата, бе временното отсъствие на графа, предизвикано от делови въпроси, които го отведоха в Лондон. Той замина (мисля) сутринта на четвъртия ден след пристигането на мисис Рубел и на раздяла в мое присъствие разговаря много сериозно с лейди Глайд относно мис Халкъм.
— Доверете се на мистър Досън — каза той — за още няколко дни, ако обичате. Но ако не настъпи някакво подобрение, потърсете съвет от Лондон, който това упорито докторче ще трябва да приеме пряко волята си. По-добре да обидите мистър Досън и да спасите мис Халкъм. Казвам това сериозно, от все сърце и душа.
Негово благородие говореше изключително прочувствено и вежливо. Но нервите на лейди Глайд бяха така съсипани, че тя, изглежда, се боеше от него. Трепереше цялата от главата до петите и го остави да си тръгне, без да промълви нито дума. Тя се обърна към мен, когато той излезе, и каза: „О, мисис Мичелсън, съкрушена съм заради сестра ми и нямам нито един приятел, с когото да се посъветвам. Смятате ли, че мистър Досън греши? Самият той тази сутрин ми каза, че няма защо да се боим и не е необходимо да търсим друг лекар.“
— Запазвайки уважението си към мистър Досън — отговорих й аз, — на ваше място, миледи, бих запомнила съвета на графа.
Лейди Глайд се извърна неочаквано от мен и по лицето й се изписа отчаяние, което не бих могла Да обясня.
— Неговия съвет! — промълви тя на себе си. — Бог да ни е на помощ — неговия съвет!
Доколкото си спомням, графът отсъствува от Блакуотър Парк една седмица.
Той, изглежда, липсваше на сър Пърсивъл, който ми се виждаше много подтиснат и променен от болестта и скръбта в къщата. От време на време бе тъй неспокоен, че не можеше да не го забележа. Влизаше и излизаше, ходеше безцелно насам-натам из околността. Най-загрижено се интересуваше за мис Халкъм и за миледи (чието влошаващо се здраве, изглежда, искрено го тревожеше). Мисля, че сърцето му се бе смекчило. Ако някой грижовен приятел-духовник — такъв приятел той би могъл да намери в лицето на моя превъзходен покоен съпруг — бе близо до него в този момент, със сър Пърсивъл би могъл да се постигне окуражителен нравствен напредък. Рядко мога да сгреша по въпроси от подобно естество, тъй като имаше кой да ме напътствува в щастливите дни на брачния ми живот.
Нейно благородие графинята, която сега беше единствена компания за сър Пърсивъл, според мен, не му обръщаше голямо внимание, а може би той я е пренебрегвал. Всеки непознат би предположил, че сега, когато бяха останали сами, и двамата са си наумили да избягват срещите помежду си. Това естествено бе невъзможно. Но въпреки това все така се случваше, че графинята вечеряше по-рано и после винаги се качваше горе, макар че мисис Рубел я бе отменила изцяло в сестринските грижи. Сър Пърсивъл вечеряше сам и Уилям (слугата без ливрея) подхвърли в мое присъствие, че господарят му е намалил два пъти порциона си за храна и е увеличил два пъти дажбата си за пиене. Не отдавам никакво значение на безочлива забележка като тази от страна на един слуга. Порицах го тогава и бих искала да се знае, че сега го порицавам повторно.