Преди мистър Досън да отговори, преди още графът да си е тръгнал, вратата към всекидневната се отвори и на прага застана лейди Глайд.
— Настоявам да вляза — каза тя с необикновена твърдост.
Вместо да я спре, графът премина във всекидневната и й направи път да влезе. Във всеки друг случай той би бил последният човек, способен да забрави нещо, но в изненадата си в този момент очевидно забрави опасността от заразата и неотложната необходимост да накараме лейди Глайд да се грижи за себе си.
За мое изумление мистър Досън показа по-голямо присъствие на духа. Той спря миледи при първата крачка, която тя направи към леглото. „Искрено съжалявам — каза й. — Боя се, че треската е може би заразна. Умолявам ви да не влизате в стаята, докато не установя противното.“
Тя направи усилие да се освободи, после изведнъж отпусна ръка и политна напред. Беше й премаляло. Двете с графинята я поехме от лекаря и я отнесохме в нейната стая. Графът тръгна пред нас и изчака в коридора, докато излязох и му казах, че сме я свестили.
По искане на лейди Глайд се върнах при лекаря, за да му съобщя, че тя настоява да говори незабавно с него.
Той дойде веднага, за да успокои възбудата й и да я увери, че докторът от Лондон ще пристигне след няколко часа. Тези часове изтекоха бавно. Сър Пърсивъл и графът бяха заедно долу и от време на време пращаха някой да попита какво е положението. Най-сетне, между пет и шест часа, за наше голямо облекчение лекарят пристигна.
Той бе по-млад от мистър Досън, много сериозен и решителен. Не мога да кажа какво е било мнението му за предишното лечение, но ми направи странно впечатление, че зададе много повече въпроси на мен и на мисис Рубел, отколкото на мистър Досън, и че докато преглеждаше пациентката, изглежда, не слушаше много внимателно това, което той му говореше. Видяното и чутото ме накараха да подозирам, че графът е бил прав за заболяването от самото начало. Мисълта ми намери естествено потвърждение малко по-късно, когато мистър Досън зададе онзи важен въпрос, за чието решение бе повикан лондонският лекар.
— Какво е становището ви за треската? — запита той.
— Тиф — отвърна лекарят. — Тифозна треска без съмнение.
Онази кротка чуждестранна особа мисис Рубел скръсти тънките си кафяви ръце на гърдите си и ме погледна с многозначителна усмивка. Сам графът едва ли би изпитал по-голямо задоволство, ако присъствуваше в стаята и чуеше потвърждение на собственото си мнение.
След като ни даде някои полезни напътствия относно гледането на пациентката и заяви, че ще дойде отново след пет дни, лекарят се оттегли, за да се консултира насаме с мистър Досън. Той не пожела да сподели възгледите си относно шансовете на мис Халкъм да се възстанови — каза, че на този етап от заболяването било невъзможно да се правят каквито и да е прогнози.
Петте дни преминаха в напрежение.
Графиня Фоско и аз отменяхме една подир друга мисис Рубел, тъй като състоянието на мис Халкъм все повече се влошаваше и изискваше големи грижи и внимание. Това бяха изключително трудни дни. Лейди Глайд (поддържана, според мистър Досън, от непрекъснатото напрежение на безпокойство за сестра си) възвърна по невероятен начин силата на духа си и показваше твърдост и решителност, каквито не бих повярвала, че притежава. Тя настойчиво поддържаше искането да влиза два-три пъти на ден при болната, за да вижда мис Халкъм със собствените си очи, като обещаваше да не се приближава много до леглото, ако докторът се съгласи с желанието й. Мистър Досън с неохота направи исканата от него отстъпка — според мен той разбра, че е безсмислено да спори с нея. Тя идваше всеки ден и със себеотрицание спазваше обещанието си. Самата аз тъй се разстройвах (спомняйки си собственото си злочестие по време на последната болест на съпруга ми), като я гледах как страда, че моля извинение да не се спирам повече на тази тема. По-приятно ми е да спомена, че до нови спорове между мистър Досън и графа не се стигна. Негово благородие отправяше всичките си запитвания чрез трето лице и през цялото време беше в компанията на сър Пърсивъл.
На петия ден лекарят пристигна отново и ни даде малка надежда. Той заяви, че десетият ден от първите проявления на тифа вероятно ще реши изхода от болестта и уреди така, че да дойде за трети път на тази дата. Промеждутъкът изтече както преди с изключение на това, че една сутрин графът отново замина за Лондон и вечерта се върна.