На десетия ден по волята на милостивото провидение нашият дом бе освободен от по-нататъшни тревоги и притеснения. Лекарят категорично ни увери, че мис Халкъм е извън всякаква опасност. „Сега тя няма нужда от лекар — необходими са й наблюдение и грижи, които, както виждам, тя има.“ Това бяха неговите думи. Същата вечер прочетох вълнуващата проповед на съпруга ми „Възстановяване след болест“ и извлякох от нея по-голямо щастие и полза (от духовна гледна точка) от всеки друг път.
За съжаление въздействието на добрата вест върху лейди Глайд бе съкрушително. Тя бе твърде слаба, за да понесе бурната реакция, и след ден-два изпадна в състояние на немощ и подтиснатост, което я принуди да пази стаята. Почивка, тишина и смяна на атмосферата след това бе най-доброто, което мистър Досън можа да й препоръча. Имахме късмет, че нещата не бяха по-лоши, тъй като на другия ден, след като тя се затвори в стаята си, между графа и доктора възникна ново недоразумение и този път спорът им бе толкова сериозен, че мистър Досън напусна къщата.
Аз не присъствувах на него, но разбрах, че темата на спора е засягала количеството храна, което трябваше да се дава на мис Халкъм, за да се подпомогне възстановяването й след изтощението от треската. Сега, когато пациентката му бе вън от опасност, мистър Досън бе по-малко от всякога склонен да отстъпва пред непрофесионална намеса, а графът (не мога да си представя защо) бе загубил самообладанието си, което тъй благоразумно запазваше при предишните случаи, и се присмя многократно на лекаря относно грешката му при преминаването на треската в тиф. Тази злочеста случка завърши с това, че мистър Досън се обърна към сър Пърсивъл и заплаши (сега, когато можеше да си отиде, без да съществува опасност за мис Халкъм), че ще се откаже от помощта си в Блакуотър Парк, ако незабавно не се сложи край на намесата на графа. Отговорът на сър Пърсивъл (макар и непреднамерено неучтив) доведе само до влошаване на положението, при което мистър Досън напусна къщата дълбоко възмутен от отношението на графа към него и на следващата сутрин изпрати сметката си.
И така, ние останахме без лекарски грижи. Макар че в действителност не ни беше необходим друг доктор, тъй като сега всичко, от което мис Халкъм се нуждаеше, беше гледане и наблюдение, както бе отбелязал лондонският лекар — ако някой се бе посъветвал с мен, аз въпреки това щях да потърся професионална помощ от другаде, дори и заради благоприличието.
Но изглежда, че тази страна на въпроса въобще не занимаваше сър Пърсивъл. Той каза, че ще има достатъчно време да повикаме друг доктор, ако мис Халкъм покаже някакви признаци на влошаване. Междувременно сме можели да се консултираме с графа за всички по-незначителни затруднения и освен това не било необходимо да тревожим пациентката, която сега била отпаднала и изнервена, с присъствието на непознат човек край леглото й. В тези съображения несъмнено имаше много логика, но въпреки това аз се чувствувах малко притеснена. Нито можех да приема в себе си, че е редно да крием отсъствието на доктора от лейди Глайд, както правехме. Това беше благородна измама — признавам го, защото тя не бе в състояние да се справи с нови неприятности. Но все пак беше измама; и като такава, за човек с моите принципи, в най-добрия случай бе постъпка, която подлежеше на съмнение.
Второ смущаващо обстоятелство, случило се през същия ден и при това напълно неочаквано за мен, увеличи значително вълнението, което не даваше покой на мислите ми.
Сър Пърсивъл ме повика в библиотеката. Графът, който беше при него, когато влязох, веднага стана и ни остави сами. Сър Пърсивъл учтиво ме покани да седна и тогава, за мое голямо изумление, се обърна към мен по следния начин:
— Искам да говоря с вас, мисис Мичелсън, по въпрос, за който взех решение преди известно време. Трябваше да ви го кажа досега, но ми попречиха болестта и тревогите в къщата. С други думи, имам известни основания да прекратя незабавно пребиваването си тук. Естествено, както обикновено, всичко ще бъде поверено на вас. Веднага щом лейди Глайд и мис Халкъм са в състояние да пътуват, те и двете трябва да сменят атмосферата. Моите приятели граф Фоско и графинята ще заминат преди това и ще се установят в околностите на Лондон, а аз съм принуден да не каня други хора в този дом, за да пестя колкото се може повече. Не виня вас, но разноските ми тук са твърде, твърде големи. Накратко, незабавно ще продам конете и ще се освободя от всички слуги. Никога не върша половинчати неща, както знаете, затова искам утре по това време къщата да бъде опразнена от всички тези безполезни хора.