Мисис Рубел подреждаше спокойно букета си, сякаш очакваше да кажа нещо.
Не можах да кажа нищо. Спомних си за изтощението и разклатеното здраве на лейди Глайд и потреперах при мисълта за момента, когато ударът от току-що направеното от мен откритие щеше да падне върху нея. Няколко минути мълчах, завладяна от страх за бедните дами. Тогава Мисис Рубел погледна иззад букета си и каза:
— Ето и сър Пърсивъл, госпожо, който се е върнал от езда.
Видях го в същия миг, в който тя изрече думите. Вървеше към нас, като шибаше злобно цветята с камшика си. Когато приближи достатъчно, за да види лицето ми, той спря, удари с камшика по ботуша си и избухна в смях, тъй рязък и буен, че стреснати, птичките отлетяха от дървото, на което бяха накацали.
— Е, мисис Мичелсън — каза той. — Най-после разбрахте, нали?
Не отговорих. Той се обърна към мисис Рубел:
— Кога се появихте в градината?
— Преди половин час, сър. Вие казахте, че бих могла да се движа свободно веднага щом лейди Глайд замине за Лондон.
— Съвършено ясно. Не ви обвинявам — само попитах. — Той помълча секунда и после отново се обърна към мен: — Не можете да го повярвате, нали? — рече ми присмехулно. — Ето! Елате да видите сама.
Той ни поведе към предната част на къщата. Аз вървях след него, а след мен — мисис Рубел. След като мина през желязната порта, спря и посочи с камшика си към неизползваемото средно крило на сградата.
— Ето там! — каза той. — Погледнете към първия етаж, където са старите елизабетински спални. В момента мис Халкъм се намира в една от най-хубавите от тях — удобно настанена и невредима. Заведете я, мисис Рубел (ключът ви у вас ли е?), заведете мисис Мичелсън вътре и нека с очите си да се убеди, че този път измама няма.
Тонът, с който ми говореше, и изтеклите една-две минути, откакто напуснахме градината, ми помогнаха малко да дойда на себе си. Какво щях да направя в този критичен момент, ако целият ми живот бе преминал в нечия служба, не мога да кажа. Но тъй като в случая притежавах чувствата, принципите и възпитанието на една дама, не можех да имам колебание за правилния път, който трябваше да поема. Дългът ми към самата мен и към лейди Глайд не ми позволяваше да остана на служба при човек, който бе измамил и двете ни с ред отвратителни лъжи.
— Моля да ми разрешите, сър Пърсивъл да разменя няколко думи с вас насаме — казах аз. — След това съм готова да тръгна с тази особа към стаята на мис Халкъм.
Мисис Рубел, към която бях кимнала леко с глава, нахално помириса букета си и колкото се може по-бавно се отправи към вратата на къщата.
— Е — каза сър Пърсивъл остро, — сега пък какво има?
— Искам да ви уведомя, сър, че имам желание да напусна поста, конто заемам в Блакуотър Парк.
Това бяха Думите ми. Твърдо бях решила, че първите думи, които ще изрека в негово присъствие, ще изразят желанието ми да напусна заеманата при него служба.
Той хвърли към мен един от най-мрачните си погледи и яростно мушна ръцете в джобовете на сакото си за езда.
— Защо? — запита той. — Бих искал да зная?
— Не е моя работа, сър Пърсивъл, да изразявам мнението си за случилото се в този дом. Не желая да обиждам никого. Само искам да кажа, че не смятам за съвместимо с дълга си към лейди Глайд и към самата мен да оставам повече на служба при вас.
— Съвместимо ли е с дълга ви към мен, да стоите тук и да хвърляте подозрения в лицето ми? — избухна той яростно. — Виждам за какво намеквате. Вие развивате своя подла, непочтена теория за невинната измама, използувана спрямо лейди Глайд за нейно добро. За здравето й бе наложително да смени незабавно атмосферата и вие знаете, не по-зле от мен, че тя никога не би заминала, ако й бе казано, че мис Халкъм е все още тук. Вървете, ако щете — само да иска човек, ще намери достатъчно икономки, не по-лоши от вас. Тръгнете, когато ви е удобно, но имайте грижата да не разпространявате скандални истории за мен и моите работи, след като напуснете. Говорете истината и нищо друго освен истината, иначе ще си изпатите! Вижте мис Халкъм, вижте дали тук се грижат по-лошо за нея, отколкото в която и да е друга част на сградата. Не забравяйте, че сам докторът нареди лейди Глайд да смени атмосферата при първа възможност. Добре запомнете всичко това, пък тогава, ако смеете, говорете нещо срещу мен и постъпките ми!
Той изля тези думи ожесточено, на един дъх, като крачеше напред-назад и шибаше въздуха с камшика си.
Нищо, което каза или направи, не разколеба мнението ми за позорните лъжи, наговорени предния ден в мое присъствие, или за жестоката измама, посредством която бе разделил лейди Глайд от сестра й и я бе изпратил съвсем безполезно в Лондон в момент, когато бе полуобезумяла от тревоги по мис Халкъм. Естествено запазих тези мисли за себе си и не казах нищо повече, за да не го дразня; но от това решението ми не се разколеба. „Блага дума гняв туши“ и аз подтиснах чувствата си, когато бе мой ред да отговоря.