— Докато съм на служба при вас, сър Пърсивъл — казах, — надявам се, че зная достатъчно добре задълженията си, за да не питам за подбудите на вашите действия. А когато напусна тази служба, надявам се, че зная достатъчно добре мястото си, за да не говоря за въпроси, които не ме засягат…
— Кога искате да си тръгнете? — попита той, прекъсвайки ме безцеремонно. — Не си мислете, че изпитвам голямо желание да ви задържа — не си мислете, че ме е грижа, задето напускате къщата. Достатъчно честен и прям съм по този въпрос от начало до край. Кога искате да си тръгнете?
— Бих искала да замина в първия удобен за вас момент, сър Пърсивъл.
— Моето удобство няма нищо общо с това. Напускам веднъж за винаги къщата утре сутринта и мога да уредя сметките ви тази вечер. Ако искате да се съобразявате с нечие удобство, то по-добре е да се обърнете към мис Халкъм. Срокът на мисис Рубел изтича днес и има причини, които я карат да бъде в Лондон довечера. Ако си тръгнете веднага, няма да има жива душа, която да се грижи за мис Халкъм.
Надявам се, не е необходимо да казвам, че не можех в никакъв случай да изоставя мис Халкъм в критичното положение, в което бяха изпаднали двете с лейди Глайд. След първите ясни уверения от страна на сър Пърсивъл, че мисис Рубел ще замине веднага, ако поема задълженията й, и след като получих също разрешение да уредя с мистър Досън да поеме отново грижите си за болната, аз охотно приех да остана в Блакуотър Парк, докато мис Халкъм се нуждае от услугите ми. Уредено бе да уведомя адвоката на сър Пърсивъл една седмица преди заминаването ми, за да предприеме необходимите мерки за назначаването на моя приемничка. Въпросът бе обсъден с много малко думи. При приключването му сър Пърсивъл се завъртя рязко на петите си и вече можех да се присъединя към мисис Рубел. През цялото време тази странна чужденка бе седяла спокойно на стъпалата, чакайки ме да я последвам в стаята на мис Халкъм.
Едва бях изминала и половината път до къщата, когато сър Пърсивъл, който бе тръгнал в обратна посока, спря неочаквано и ме извика.
— Защо напускате службата си при мен? — запита той.
Въпросът бе толкова необичаен след случилото се помежду ни, че направо недоумявах какво да отговоря.
— Имайте пред вид, че не зная защо напускате — продължи той. — Предполагам, че постъпвайки на ново място, ще трябва да обясните защо сте напуснали оттук. Какво обяснение ще дадете? Разтурване на семейството? Това ли?
— Никой не би могъл да възрази срещу подобна причина, сър Пърсивъл…
— Много добре. Това е всичко, което исках да зная. Ако хората се поинтересуват от вашия характер, това е обяснението ви, изказано от вас самата. Вит; напускате вследствие разтурването на семейството.
Той се обърна отново, преди да мога да кажа друга дума, и бързо се отдалечи. Държането му бе не по-малко учудващо от езика му. Признавам, че ме разтревожи.
Дори търпението на мисис Рубел бе започнало да се изчерпва, когато се присъединих към нея пред вратата на къщата.
— Най-сетне! — каза тя, като сви слабите си чуждестранни рамене. Поведе ме към необитаемата част на къщата, качи се по стълбите и отвори с ключа си вратата в края на коридора, водещ към старите елизабетински стаи — врата, която по мое време никога не бе използувана. Самите стаи знаех добре, тъй като по различни поводи бях влизала в тях от другата страна на къщата. Мисис Рубел спря пред третата врата на старата галерия, връчи ми ключа от нея ведно с ключа от другата врата и ми каза, че ще намеря мис Халкъм в тази стая. Сметнах за желателно, преди да вляза, да й дам да разбере, че нейните задължения са приключили.
— Радвам се да го чуя, госпожо — каза мисис Рубел. — На мен много ми се иска да замина.
— Днес ли тръгвате? — запитах аз, за да се убедя.
— Тръгвам след половин час, госпожо, щом като вече поехте грижите. Сър Пърсивъл бе така любезен да ми предостави градинаря и файтона, когато ми потрябват. Ще са ми нужни след половин час, за да отида на гарата. Вече съм приготвила багажа си. Довиждане, госпожо!
Тя приклекна в бърз поклон и се отдалечи, като си тананикаше някаква песничка и весело тактуваше с букета в ръката си. С искрена радост заявявам, че това бе последният път, когато видях мисис Рубел.
Когато влязох в стаята, мис Халкъм спеше. Погледнах я тревожно, както лежеше в неприветливото високо старомодно легло. Тя безспорно не бе по-зле, отколкото я видях последния път. Явно, длъжна съм да призная, за нея се бяха грижили добре. Стаята бе подтискаща, прашна и тъмна, но прозорецът (който гледаше към един изоставен заден двор) бе отворен, за да влиза чист въздух, и всичко, което би могло да бъде сторено за удобство, бе сторено. Цялата жестокост от измамата на сър Пърсивъл се бе стоварила върху лейди Глайд. Единствената злоупотреба, която той или мисис Рубел бяха извършили спрямо мис Халкъм, се състоеше, доколкото виждах, в простъпката им да го скрият.