Измъкнах се тихо, оставяйки болната да спи спокойно, за да наредя на градинаря да доведе лекаря. Помолих го, след като закара мисис Рубел на гарата, да отиде до дома на мистър Досън и да му предаде от мое име, че го моля да дойде. Знаех, че заради мен ще дойде и знаех, че ще остане, когато разбере, че граф Фоско е заминал.
Не след дълго градинарят се върна и каза, че е отишъл до жилището на мистър Досън, след като оставил мисис Рубел на гарата. Докторът ми съобщаваше, че самият той не е добре със здравето, но ще намине, ако му е възможно, на другата сутрин.
Предавайки ми това известие, градинарят се приготви да си върви; но аз го спрях и го помолих да се върне, преди да се е стъмнило, за да остане през нощта в една от празните спални. Исках да е наблизо в случай на нужда. Той схвана веднага нежеланието ми да оставам сама в най-пустата част на тази безлюдна къща и ние се уговорихме, че ще се върне между осем и девет часа.
Той дойде навреме и аз наистина имах за какво да благодаря на предпазливостта си, че съм го повикала. Преди полунощ странният нрав на сър Пърсивъл из бухна тъй ожесточено и застрашително, че ме е страх да помисля за това, което би могло да се случи, ако не бе градинарят, който го укроти на мига.
Почти през целия следобед и вечерта той се разхождаше неспокойно и възбудено в къщата и около нея, погълнал по всяка вероятност голямо количество вино по време на самотната си вечер. Както и да е, чух гласа му да се издига високо и сърдито в новото крило, когато обхождах галерията за последен път, преди да си легна. Градинарят незабавно изтича долу при него, а аз затворих свързващата врата, опитвайки се, ако е възможно, да спестя на мис Халкъм тази шумотевица. Градинарят се върна едва след половин час. Той заяви, че господарят му е загубил напълно разсъдъка си не от възбудата на алкохола, както бях предположила, а от някаква лудост, за която не можеше да се намери обяснение. Сварил сър Пърсивъл да крачи напред-назад в преддверието и да ругае, както по всичко личало, с яростна страст, че нямало да остане сам НЕ минута повече в тази тъмница, както нарекъл собствения си дом, и че ще си тръгне незабавно посред нощ. Когато градинарят го доближил, той го прокудил навън с клетви и заплахи, нареждайки му тутакси да приготви коня и файтона. Петнадесет минути по-късно сър Пърсивъл излязъл на двора, скочил във файтона и подкарвайки с камшик коня в галоп, отпътувал с лице бледо като пепел на лунната светлина. Градинарят то чул да крещи и да сипе ругатни по адрес на пазача, за да стане и да му отвори вратата; после чул как колелата трополят ожесточено в тихата нощ, след като вратата била отключена, и толкова.
На другия ден или ден-два по-късно — не помня кога — файтонът бе докаран от Ноулсбъри — най-близкия до нас град — от коняря в тамошната странноприемница. Сър Пърсивъл преспал в нея и след това заминал с влак — в каква посока, човекът не могъл да каже. Повече сведения от него или от някой друг за делата на сър Пърсивъл не съм получавал, и дори в този момент не ми е известно дали е в Англия или извън нея. Не съм се срещала с него, откакто напусна собствения си дом като бягащ престъпник, и горещо се надявам и се моля никога да не го срещам.
Моето участие в тази тъжна семейна история вече приключва.
Казано ми бе, че подробностите около събуждането на мис Халкъм и случилото се помежду ни, когато тя видя, че седя до леглото й, не са от значение за целта, която се преследва с този разказ. Достатъчно е само да отбележа, че тя няма спомен за пренасянето й от обитаемата в необитаемата част на къщата. По това време е спяла дълбоко — дали сънят й е бил естествен, или предизвикан изкуствено, тя не знаеше. Тайното прехвърляне на мис Халкъм от едната част на къщата в другата несъмнено е било осъществено лесно, тъй като аз съм била в Торкий, а други слуги освен Маргарет Порчър (която, когато не работеше, само ядеше, пиеше или спеше), както е известно, нямаше. По време на няколкодневното си пленничество с болната мисис Рубел е имала на разположение (установих го, като поогледах стаята) продукти и всичко необходимо, включително и възможност да топли вода, бульон и т.н., без да пали огън. Тя отказвала да отговаря на въпросите, които мис Халкъм съвсем естествено й задавала, но от друга страна, се държала любезно и не преставала да се грижи за нея. Единственото безчестие, в което мога съзнателно да обвиня мисис Рубел, е, че е приела да участвува в една злонамерена измама.