От мен не се иска да опиша подробно (и това ми доставя голямо облекчение) въздействието, което произведе върху мис Халкъм новината за заминаването на лейди Глайд или за още по-тъжните известия, които много скоро след това достигнаха при нас в Блакуотър Парк, И в двата случая аз я подготвих предварително колкото се може по-внимателно, като докторът ме посъветва само във втория случай, защото мистър Досън бе неразположен и дойде едва няколко дни след като го бях повикала. Това бяха тъжни дни — дни, за които ми е мъчително да мисля и пиша сега. Скъпоценната благодат на религиозното утешение, което се постарах да внуша на мис Халкъм, трудно достигна до сърцето й, но аз се надявам и съм убедена, че то най-сетне стана нейно верую! Не я оставих, докато не възстанови силите си. Влакът, който ме отведе надалеч от този несретен дом, отведе и нея. Раздялата ни в Лондон бе много скръбна. Аз останах при една родственица в Айлингтън, а тя продължи към дома на мистър Феърли в Къмбърланд.
Остават ми още няколко реда, преди да сложа край на това мъчително изложение. Те са продиктувани от чувството ми за дълг.
Първо, искам да споделя личното си убеждение, че никаква вина във връзка с разказаните от мен събития не може да бъде приписвана на граф Фоско. Уведомена съм, че е възникнало ужасно подозрение и че поведението на негово благородие се тълкува от някои в много лоша светлина. Въпреки това моята убеденост в невинността на графа остава непоколебима. Ако помогна на сър Пърсивъл да ме изпрати в Торкий, той го направи в заблуждение, за което като чужденец и човек, непознаващ обстановката, не може да бъде винен. Ако прояви загриженост и доведе мисис Рубел в Блакуотър Парк, това бе беда, но не и негова грешка, че тази чужденка излезе толкова долна, за да подпомогне господаря на дома в скроената и осъществена от него измама. Протестирам в името на нравствеността срещу обвиненията, които така неоснователно и с лека ръка биват приписвани на действията на графа.
Второ, искам да изразя съжалението си за това, че не съм в състояние да си спомня точно деня, в който лейди Глайд отпътува от Блакуотър Парк за Лондон, Казано ми бе, че е от най-голямо значение да се установи неоспоримо тази печална дата и аз напрегнах неимоверно паметта си, за да си спомня. Усилието бе напразно. Сега си спомням само, че бе в последната част на юни. Всички знаем колко е трудно след изтичането на определено време да се установи точно една минала дата, ако не е записана предварително. В моя случай това затруднение става още по-голямо пред вид на тревожните и объркани събития, разиграли се около заминаването на лейди Глайд. От сърце бих искала да съм водила записки за този период. От сърце бих искала споменът за тази дата да е тъй жив, както споменът ми за лицето на бедната лейди Глайд, когато тя за последен път ме погледна скръбно от прозореца на вагона.
ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ПОСРЕДСТВОМ НЯКОЛКО ОТДЕЛНИ РАЗКАЗА
1. Разказът на Хестър Пинхорн, готвачка на служба при граф Фоско
Съжалявам, но трябва да призная, че не зная да чета и пиша. Цял живот съм работила и съм пазила доброто си име. Зная, че е греховно и порочно да се говорят неверни неща и истински ще се вардя от подобно нещо в случая. Ще кажа всичко, което зная, и най-покорно моля джентълмена, който записва това, да поправя грешките ми и да бъде снизходителен, защото не съм учена.
Миналото лято се случи да остана без работа (вината за туй не беше у мене) и чух, че имало място за готвачка на Форист Роуд № 5 в Сейнт Джонс Уд. Взеха ме пробно. Господарят ми се казваше Фоско. Господарката ми беше англичанка. Той беше граф, а тя — графиня. Когато отидох там, имаше една домашна прислужничка. Тя не беше твърде чиста и прибрана, по не беше и лоша. Двете бяхме единствената прислуга в къщата.
Господарят и господарката ни пристигнаха, след като постъпихме, а щом пристигнаха, ни бе съобщено, че се очакват гости от провинцията.
Това беше племенницата на господарката ми и за нея бе приготвена задната спалня на първия етаж. Господарката ми каза, че лейди Глайд (така се казвала тя) била зле със здравето и зарад туй трябва да бъда много старателна в готвенето. Както си спомням, тя трябваше да пристигне в този ден; но каквото и да правите, не се доверявайте на паметта ми, що се отнася до тази работа. Съжалявам, но няма никакъв смисъл да ме питате за дати и тям подобни. Като не смятате неделите, хич не обръщам внимание на дните, защото съм една трудолюбива жена, която работи много, и не съм изучена. Знам само, че лейди Глайд пристигна и като пристигна, хубавичката ни изплаши всинца. Не зная как господарят я е довел в къщата, защото тогаз бях затънала до гуша в работа. Но май я доведе следобеда, а слугинчето им отвори вратата и ги въведе в приемната. Не мина много, откакто слезе при мен в кухнята, и чухме горе една олелия, звънецът започна да бие като луд и господарката ми взе да вика за помощ.