По-късно същата сутрин, когато дамата се събуди, настъпи неочаквана промяна и тя видимо се подобри. Повече не ме пуснаха при нея да я видя, нито пък слугинчето, защото не трябвало да бъде обезпокоявана от непознати. Туй за подобрението го чух от господаря. Той беше в прекрасно настроение поради промяната и надникна през кухненския прозорец от градината, готов да излиза с голямата бяла шапка с извитата периферия на главата си.
— Добра ми госпожа Готвачке — каза той. — Лейди Глайд е по-добре. Сега съм много по-спокоен и излизам да поразтъпча големите си крака на една малка слънчева лятна разходка. Имате ли някакви поръчки, искате ли да напазаря, госпожа Готвачке? Какво приготвяте там? Вкусен сладкиш за вечеря? С голяма кора, ако обичате, с голяма хрупкава кора, скъпа моя, която се топи и се рони вкусно в устата.
Такъв си беше той. Прехвърлил беше шейсетте, а обичаше сладкишите. Представяте ли си!
Преди обяда докторът дойде пак и сам се увери, че след пробуждането си лейди Глайд е по-добре. Забрани ни да й говорим или да я оставяме да ни говори. Каза, че преди всичко трябва да й осигуряваме пълно спокойствие и да я придумваме да спи колкото се може повече. Тя, изглежда, нямаше желание да говори с изключение на предишната нощ, когато не можах да я разбера какво каза — тогава беше твърде изнемощяла. Мистър Гудрик не бе толкова обнадежден за нея, както господарят. Като слезна долу, той само каза, че ще дойде пак в пет часа.
Някъде по туй време (преди още господарят да се беше прибрал) звънецът в спалнята започна да бие, господарката изтича на площадката и ми викна да тичам при мистър Гудрик и да му кажа, че дамата е припаднала. Слагах си бонето и шала, когато за късмет докторът сам се появи, за да направи обещаното посещение.
Въведох го и се качих заедно с него горе.
— Лейди Глайд беше в обичайното си състояние — казва му господарката на вратата. — Беше будна и гледаше със странен и безнадежден поглед, когато я чух да надава слаб вик и на мига припадна.
Докторът се приближи към леглото и се наведе над болната. Като я видя, изведнъж стана много сериозен и сложи ръка на сърцето й.
Господарката се бе втренчила в мистър Гудрик.
— Нали не е мъртва — прошепна тя и започна да трепери от главата до петите.
— Да — каза докторът много тихо и печално. — Мъртва е. Боях се, че ще стане тъй ненадейно, след като преслушах вчера сърцето й.
Господарката отстъпи от леглото, докато той и говореше, и пак се разтрепера цялата.
— Мъртва! — шепнеше си сама тя. — Мъртва тъй ненадейно, тъй бързо! Какво ще каже графът?
Мистър Гудрик я посъветва да слезе долу и да се поуспокои.
— Цяла нощ сте будували — каза й той. — Нервите ви са разклатени. Тази особа — каза той, имайки пред вид мен, — тази особа ще остане в стаята, докато ви пратя нужната помощ.
Господарката стори тъй, както той я посъветва.
— Трябва да подготвя графа — рече тя. — Трябва внимателно да подготвя графа.
И тъй, тя излезе, цялата трепереща.
— Вашият господар е чужденец — каза мистър Гудрик, след като господарката ни остави сами. — Дали знае как се вади смъртен акт?
— Не знам — казвам му аз, — но сигурно — не.
Докторът се позамисли и после ми рече:
— Обикновено не се занимавам с подобни неща, но ще спестя на семейството неприятности, ако в този случай сам регистрирам смъртта. След половин час имам път към районната служба и не ми представлява труд да се отбия. Кажете им, ако обичате, че ще го направя.
— Да, сър — казвам му аз. — Наистина много благодарим за любезността ви да се погрижите за това.
— Нямате нищо против да останете тук, докато ви изпратя съответния човек? — пита ме той.
— Не, сър — казвам му аз. — Ще остана при бедната дама. Мисля, че нищо повече не можеше да се направи, сър, от това, дето беше направено?
— Не — казва ми той. — Нищо. Сигурно е страдала много, преди още да я видя. Случаят беше безнадежден, когато ме повикаха.
— Ой, божке! — казвам му аз. — Рано или късно всички ще стигнем дотук, нали, сър?
Той не ми отговори на това. Изглежда, не му се приказваше. Каза: „Довиждане“ и си отиде.
Останах до леглото, докато мистър Гудрик изпрати лицето, както беше обещал. Казваха й Джейн Гулд. Видя ми се почтена жена. Тя си мълчеше — само каза, че знаела какво се иска от нея, защото била оправяла много такива.
Как господарят е приел известието, когато го е чул, не мога да зная, защото не бях там. Ама когато по-сетне го видях, той наистина беше сломен. Седеше тихо в един ъгъл и дебелите му ръце бяха отпуснати на дебелите му колена, а главата му бе клюмнала и очите му никъде не гледаха. Той изглеждаше не толкоз опечален, колкото уплашен и зашеметен от станалото. Господарката уреди всичко, което трябваше да се направи за погребението. Много пара трябва да е струвало — особено ковчегът — много хубав беше. Съпругът на покойната, както разбрахме, бил по чужбина. Но господарката ми (която й беше леля) уреди сприятелите й от провинцията (май в Къмбърланд) да я погребат до гроба на майка й. Всичко по отношение на погребението бе направо както трябва, пак да си кажа, а господарят замяна, за да присъствува там на място. Голяма работа беше той — целият в дълбок траур, сериозен, с бавна крачка и с широка тента на шапката — тъй си е!