Ще ги предам не с думите (често прекъсвани, често неизбежно обърквани) на тези, които ги разказаха, а с думите на кратките, ясни, по ученически прости бележки, които се заех да запиша за моя собствена ориентация и за ориентация на моя адвокат. Така заплетената паяжина ще бъде най-бързо и най-добре разнищена.
Разказът на Мариан започва там, където завърши своя икономката на Блакуотър Парк.
Мис Халкъм научила за заминаването на лейди Глайд от дома на съпруга й, както и за обстоятелствата, свързани с него, от икономката. Едва няколко дни по-късно (колко точно, мисис Мичелсън не се наема да каже, тъй като нямала никакви писмени записки по въпроса) пристигнало писмо от мадам Фоско, известяващо за ненадейната кончина на лейди Глайд в дома на граф Фоско. Писмото не споменавало никакви дати и оставяло на личното усмотрение на мисис Мичелсън да разкрие новината пред мис Халкъм или да отложи това за по-късно, когато здравето й укрепнело.
След като се посъветвала с мистър Досън (който самият поради заболяване не могъл веднага да възобнови грижите си за болната в Блакуотър Парк), мисис Мичелсън по негово наставление и в негово присъствие предала известието или в деня, когато писмото било получено, или на следващия. Тук не е необходимо да се спираме на въздействието, оказано от жестоката новина за неочакваната смърт на лейди Глайд върху сестра й. За целта ни е уместно само да споменем, че повече от три седмици след това тя не била в състояние да пътува. В края на този срок се отправила за Лондон, придружена от икономката. Там се разделили, като преди това мисис Мичелсън съобщила на мис Халкъм адреса си, в случай че в бъдеще поиска да установят връзка помежду си.
Разделяйки се с икономката, мис Халкъм отишла незабавно в кантората на господата Гилмор и Кърл, за да се консултира с последния в отсъствието на мистър Гилмор.
Тя разкрила пред мистър Кърл това, което смятала, че е желателно да скрие от всеки друг (включително и от мисис Мичелсън) — своето подозрение към обстоятелствата, при които лейди Глайд се била поминала, Мистър Кърл, който преди това бил дал благоприятни доказателства за искреното си желание да бъде в помощ на мис Халкъм, веднага се заел да направи проучвания, каквито деликатното и опасно естество на предложеното от него разследване допускало.
За да приключим с тази част на темата, преди да продължим, може би трябва да споменем, че граф Фоско улеснил всячески мистър Кърл, който обяснил, че е изпратен от мис Халкъм, за да проучи всички подробности, които са й неизвестни относно кончината на лейди Глайд. Мистър Кърл се свързал с лекаря Гудрик и с двете прислужнички. При липсата на какъвто и да е начин за удостоверяване точната дата на заминаването на лейди Глайд от Блакуотър Парк, резултатът от показанията на лекаря и на прислужничката, както и направените с готовност изявления от страна на граф Фоско и съпругата му се оказали решаващи за заключението на мистър Кърл. Той допуснал, че силното страдание от загубата на сестра й я е подвело най-пагубно и писал на мис Халкъм, че потресаващото подозрение, за което намекнала в негово присъствие, било според него лишено от всякакви основания.
Междувременно мис Халкъм се завърнала в Лимъридж Хаус и съобщила там цялата допълнителна информация, която могла да получи.
Мистър Феърли получил първото съобщение за смъртта на своята племенница от сестра си мадам Фоско, но и в това писмо не били упоменати никакви точни дати. Той приел предложението на сестра си покойната да бъде положена в гроба на майка си в църковния дворна Лимъридж. Граф Фоско придружил тленните останки до Къмбърланд и присъствувал на погребението, което се състояло на тридесети юли. На него дошли, в знак на почит, всички жители на селото и околността. На следващия ден надписът (съставен, както се говорело, от лелята на покойната и одобрен от брат й мистър Феърли) бил издълбан от едната страна на паметника над гроба.
В деня на погребението и на следващия ден граф Фоско бил приет като гост в Лимъридж Хаус, но никакъв разговор не се състоял между мистър Феърли и него. Те контактували писмено и посредством този начин граф Фоско запознал мистър Феърли с подробностите около болестта на племенницата му и смъртта й. Писмото, предоставящо тази информация, не добавяло нищо ново към вече известните факти, но в послеписа си съдържало един забележителен параграф. Той се отнасял до Ан Катърик.
В същината си въпросният параграф гласял следното:
Той първо уведомявал мистър Феърли, че Ан Катърик (за която можел да научи пълни подробности, след като мис Халкъм пристигне в Лимъридж) била открита в околностите на Блакуотър Парк и за втори път била предадена на грижите на лекаря, от чието попечителство вече веднъж била избягала.