Това била първата част на послеписа. Във втората част се отправяло предупреждение, че душевното заболяване на Ан Катърик се е усложнило от продължителното й пребиваване на свобода без контрол и че умопомрачителната омраза и подозрение към сър Пърсивъл Глайд, които изцяло занимавали болното й въображение, съществували все още, но под нова форма. Последната приумица на тази клета жена била да дразни и тревожи сър Пърсивъл, а себе си да издигне в очите на пациентите и сестрите, като се представя за покойната му съпруга. Идеята за това въплъщение очевидно й хрумнала след един краткотраен разговор, който успяла да проведе с лейди Глайд, при който забелязала изключителната случайна прилика между покойната дама и себе си. Напълно неправдоподобно било тя да избяга повторно от приюта, но все пак можело да се случи да намери начин да дразни родствениците на покойната лейди Глайд с писма и именно затова мистър Феърли бил предупреден как да ги приема.
Този послепис бил показан на мис Халкъм, когато пристигнала в Лимъридж. Предадени й били също дрехите, които носела лейди Глайд, и другите вещи, с които пристигнала в дома на леля си. Мадам Фоско ги била събрала грижливо и изпратила в Къмбърланд.
Така стояли нещата, когато мис Халкъм пристигнала в Лимъридж в началото на септември. Скоро след това тя отново била прикована към леглото, тъй като отслабналите й физически сили не могли да преодолеят тежките душевни терзания, от които сега страдала. Когато след около месец се пооправила, подозрението спрямо обстоятелствата около смъртта на сестра й оставало все тъй непоклатимо. Междувременно нямала никакви известия от сър Пърсивъл Глайд, но мадам Фоско й била писала няколко писма, проявявайки най-сърдечна загриженост от името на съпруга си и от свое име. Вместо да отговори на тези писма, мис Халкъм уредила да се следят тайно домът в Сейнт Джонс Уд и действията на неговите обитатели.
Нищо съмнително не било открито. Със същия резултат приключили и следващите разследвания по отношение на мисис Рубел, които също били осъществени тайно. Тя била пристигнала в Лондон със съпруга си шест месеца преди това. Идвали от Лион и наели една къща недалеч от Лестър Скуеър. Възнамерявали да я устроят в пансион за чужденци, които се очаквали да бъдат особено много по време на Изложението през 1851 година. В квартала никой не можел да каже нищо против двамата съпрузи. Те били кротки хора, спечелили с честен труд постигнатото. Последните събрани сведения се отнасяли до сър Пърсивъл Глайд. Той се бил установил в Париж и водел кротко съществование сред малък кръг от приятели англичани и французи.
Стигайки до задънена улица, мис Халкъм не могла да се успокои и решила да посети приюта, където смятала, че Ан Катърик е затворена за втори път. Тя изпитвала силно любопитство към тази жена в миналото, а сега интересът й бил двойно по-голям — първо, защото искала да провери дали е вярно, че Ан Катърик се представя за лейди Глайд и, второ (ако това се окажело така), да разбере какви са подбудите на нещастното създание към подобен опит за измама.
Макар че в писмото на граф Фоско до мистър Феърли не се споменавал адресът на приюта, този важен пропуск не представлявал никакво затруднение за мис Халкъм. Когато мистър Хартрайт срещнал Ан Катърик в Лимъридж, тя го осведомила в кой район се намира приютът, а мис Халкъм записала местонахождението му в дневника си наред с всички други подробности на разговора така, както ги чула от самия мистър Хартрайт. Съответно разлистила дневника си, намерила адреса, взела със себе си писмото на графа до мистър Феърли, което можело да й бъде от полза като някакво удостоверение за самоличност, и на единадесети октомври поела сама към приюта.
Същата нощ преспала в Лондон. Възнамерявала да отседне в дома на старата гувернантка на лейди Глайд, но мисис Веси така се разстроила при срещата с най-близката и най-скъпа приятелка на покойната си питомка, че мис Халкъм благоразумно решила да се премести в един почтен пансион в същия квартал, препоръчан от омъжената сестра на мисис Веси. На следващия ден се отправила към приюта, намиращ се недалеч от Лондон в северна посока.
Веднага била приета от собственика.
Отначало той, изглежда, решително се противопоставял на искането й да се види с пациентката му. Но след като му показала послеписа в писмото на граф Фоско, след като му припомнила, че тя е тази „мис Халкъм“, за която става дума в него, че е близка родственица на покойната лейди Глайд и че следователно проявява естествен интерес, по семейни причини, да се запознае лично със степента на душевното разстройство на Ан Катърик, свързано с покойната й сестра, тонът и поведението на собственика на приюта се променили и той оттеглил възраженията си. Вероятно е усетил, че при тези обстоятелства един упорит отказ не само щял да бъде израз на неуважение, но би могъл също да наведе на мисълта, че дейността на неговата институция е от естество, неподходящо за проверки от страна на почтени личности.