Мис Халкъм останала с впечатлението, че собственикът на приюта не е доверено лице на сър Пърсивъл и графа. Фактът, че въобще се съгласил тя да посети пациентката му, бил достатъчно убедително доказателство за това, а направените с готовност признания, които едва ли биха излезли от устата на един съучастник, били още едно.
Например във встъпителния разговор той уведомил мис Халкъм, че Ан Катърик му била доведена с необходимата заповед и документи от граф Фоско на двадесет и седми юли. Освен това графът представил обяснително писмо и нареждания, подписани от сър Пърсивъл. Собственикът признал, че приемайки повторно своята пациентка, забелязал у нея някои странни промени. Подобни промени естествено не били безпрецедентни в опита, който имал с душевноболните. При такива хора често се редували външни и вътрешни изменения, влошавания и подобрявания на състоянието, при които лудостта водела и до промени във външния вид. Той допуснал това, както допуснал и промяната в халюцинациите на Ан Катърик, която несъмнено се отразила на поведението и изражението й. Но все пак от време на време бил озадачен от известни различия в пациентката му, преди да избяга и след като отново била доведена. Тези различия били твърде незначителни, за да се опишат. Той, разбира се, не смятал, че тя била напълно променена в ръста, фигурата и във външния си вид, в цвета на косите и очите или в очертанията на лицето; промяната била в нещо, което той по-скоро усещал, отколкото виждал. С две думи, случаят представлявал загадка от самото начало, а сега предоставял допълнителна неяснота.
Не може да се каже, че този разговор подготвил дори частично съзнанието на мис Халкъм за това, което щяло да се случи. Но въпреки това той й оказал сериозно въздействие. Нервите й така се разстроили, че й било необходимо известно време, за да се овладее достатъчно, преди да последва собственика на приюта към онази част на сградата, където се намирали болните.
Както били осведомени, предполагаемата Ан Катърик се разхождала по това време в градината. Една от сестрите се съгласила да заведе мис Халкъм при нея, тъй като собственикът на приюта бил задържан за няколко минути от някакъв случай, изискващ неговата намеса. Той обаче казал, че след това ще се присъедини към посетителката в градината.
Сестрата завела мис Халкъм в една по-отдалечена част, която била добре поддържана, и след като се по-огледала наоколо, свила по една затревена алея, засенчена с храсти от двете страни. Някъде по средата на тази алея видели две жени, които бавно приближавали към тях. Сестрата посочила към тях и казала: „Ето това е Ан Катърик, госпожо, със санитарката, която се грижи за нея. Санитарката ще отговори на всички въпроси, които искате да й зададете.“ След тези думи сестрата си тръгнала, за да поеме отново задълженията си.
Мис Халкъм закрачила към жените и те продължавали да вървят към нея. Когато се приближили на десетина крачки, едната от жените се заковала на мястото си, погледнала с трескаво изражение непознатата дама, отскубнала се от ръката на придружителката си и в следващата секунда се хвърлила към обятията на мис Халкъм. В този миг мис Халкъм познала сестра си — познала живата покойница.
За щастие, за успеха на предприетите впоследствие мерки в този момент нямало никого другиго освен придружителката. Тя била млада жена и първоначално така се изумила, че не могла да се намеси. Когато била в състояние да направи това, било й поискано пълно съдействие от страна на мис Халкъм, която от потресата на това откритие загубила контрол над собственото си самообладание. След като изчакала няколко минути в свежия въздух на прохладната сянка, на помощ й дошли природната й енергия и храброст и тя се съвзела достатъчно, за да разбере колко е необходимо заради клетата й сестра да възвърне присъствието на духа си.
Получила разрешение да говори насаме с пациентката при условие, че няма да се отдалечават от погледа на придружителката. Време за въпроси нямало; имало време мис Халкъм да внуши на клетата си сестра колко е наложително да се овладее и да я увери, че ако направи това, незабавно ще й помогне и ще я спаси. Перспективата за бягство от приюта, ако се вслуша в наставленията на сестра си, била достатъчна, за да се успокои лейди Глайд и да разбере какво се иска от нея. Мис Халкъм отишла след това при санитарката, сложила в ръцете й всичките пари, които имала у себе си (три златни суверена), и попитала кога и къде може да говори с нея насаме.