Отначало жената се изненадала и проявила недоверие. Но след като мис Халкъм заявила, че я интересували само някои въпроси, които поради голямото си вълнение не можела да зададе сега, и когато я уверила, че няма никакво намерение да я кара да върши нещо, противоречащо на служебния й дълг, жената приела парите и предложила да проведат разговора на другия ден в три часа следобед. Тя можела да се измъкне тогава за половин час, след като пациентите са обядвали, и определила среща в едно усамотено място отвъд високата северна стена, която ограждала сградата. Мис Халкъм успяла само да се съгласи и да пошепне на сестра си, че ще получи известие от нея на другия ден, когато собственикът на приюта се присъединил към тях. Той забелязал вълнението на посетителката, което мис Халкъм обяснила с факта, че разговорът с Ан Катърик я смутил леко в началото. Тя си тръгнала колкото се може по-бързо след това — по-точно, когато успяла да събере сили, за да си наложи да остави клетата си сестра.
Когато тази й способност се възвърнала, не било нужно дълго да разсъждава, за да се убеди, че всеки опит, дори и успешен, да се установи самоличността на лейди Глайд и да бъде освободена по законен път би довел до закъснение, което можело да се окаже фатално за разсъдъка на сестра й, разстроен вече от ужаса на наложеното й положение. Когато мис Халкъм се върнала в Лондон, тя вече била взела твърдото решение да организира сама бягството на лейди Глайд с помощта на жената, която се грижела за нея.
Веднага отишла, при своя борсов посредник и продала малкото акции, които притежавала, възлизащи на около седемстотин лири. Решена, ако е необходимо, да даде и последното си пени за цената на Лорината свобода, тя се отправила на следния ден, като носела със себе си цялата сума в банкноти, към уречената среща отвъд стената на приюта.
Жената я чакала. С много предварителни въпроси мис Халкъм пристъпила предпазливо към целта. Тя открила между другите подробности, че от сестрата, която се грижела преди за истинската Ан Катърик, била потърсена отговорност (макар да нямала вина) за бягството на пациентката и впоследствие загубила мястото си. Същото наказание, било й казано, щяло да сполети и сегашната й събеседничка, ако предполагаемата Ан Катърик изчезнела за втори път; а освен това била особено заинтересована да запази мястото си. Тя била сгодена и заедно с бъдещия й съпруг изчаквали, докато спестят заедно двеста-триста лири, за да започнат самостоятелен бизнес. Възнаграждението й било добро и тя се надявала, че със строги икономии в срок от две години ще може да вложи своя малък дял към необходимата сума.
При този намек мис Халкъм заговорила. Тя заявила, че предполагаемата Ан Катърик е нейна близка родственица; че поставянето й в приюта се дължи на фатална грешка и че сестрата ще извърши едно добро християнско дело, ако чрез нея двете успеят отново да се съберат. Без да я изчаква да възрази, мис Халкъм извадила от портфейла си четири банкноти по сто лири и ги предложила на жената като компенсация за риска, който щяла да поеме, и за загубеното място.
Сестрата се колебаела, обхваната явно от силна изненада и недоверие. Мис Халкъм започнала да я убеждава.
— Вие ще извършите добро дело — повтаряла тя. Ще помогнете на най-онеправданата и нещастна жена на този свят. Ето като отплата необходимите за брака ви пари. Доведете ми я тук и тогава ще сложа тези четири банкноти в ръцете ви.
— Ще ми дадете ли писмо, което да покажа на любимия си, когато ме попита откъде имам тези пари? — запитала жената.
— Ще донеса писмото със себе си — отвърнала мие Халкъм.
— Тогава ще рискувам — казала жената.
— Кога?
— Утре.
Набързо се уговорили, че мис Халкъм ще се върне отново рано на другата сутрин и ще чака скрита сред дърветата, като през цялото време нямало да се отдалечава от усамотеното място край северната стена. Сестрата не знаела кога точно ще се появи, тъй като предпазливостта налагала да изчаква и да се съобразява с обстоятелствата. След тези уточнения те се разделили.
Преди десет часа на другата сутрин мис Халкъм била на уреченото място с обещаното писмо и банкнотите. Тя чакала повече от час и половина. Едва тогава жената се задала с бърза крачка иззад ъгъла, водейки лейди Глайд под ръка. В мига, в който се срещнали, мис Халкъм й връчила писмото и банкнотите и сестрите отново били заедно.