Взимайки това решение, вече ни предстоеше да помислям какъв да бъде първият риск, към който да се насочим, и как първоначално да действуваме.
След като се посъветвах с Мариан, реших да започна със събирането на всички възможни факти, а после да се консултирам с мистър Кърл (комуто знаехме, че можем да се доверим) и преди всичко да го попитам дали можем да прибегнем до правни процедури. Длъжен бях в интерес на Лора Да не оставям цялото й бъдеще на собствените ми, неподпомогнати от никого усилия, в случай че съществуваше и най-малката перспектива да заздравим позицията си при наличието на някаква благонадеждна помощ.
Първият ми източник на информация бе дневникът, който Мариан бе водила в Блакуотър Парк. В него имаше страници, отнасящи се до мен, която тя сметна, че е най-добре да не виждам. Ето защо ми четеше от ръкописа, а аз си взимах бележките, от които се нуждаех. Време за това занимание намирахме само късно вечер. Посветихме му три нощи и те бяха достатъчни, за да узная всичко, което Мариан можеше да каже.
Следващата ми крачка бе да събера колкото се може повече сведения от други хора, без да предизвиквам подозрение. Посетих сам мисис Веси, за да разбера дали впечатлението на Лора за прекараната там нощ е вярно, или не. Съобразявайки се с възрастта и немощта на старата дама, както и във всички останали случаи, воден от подобни доводи и предпазливост, запазих истинското ни положение в тайна и много внимателно говорех за Лора като за „покойната лейди Глайд“.
Отговорът на мисис Веси само потвърди предварителните ми опасения. Лора наистина била писала, че ще прекара нощта под покрива на своята стара приятелка, но не се появила в къщата й.
Разсъдъкът й в този случай, а както се боях и в други, объркваше нещата, които е възнамерявала да направи, и ги представяше в погрешната светлина на неща, конто наистина й се бяха случили. По този начин лесно се обясняваше несъзнателното противоречие, в което изпадаше със самата себе си, но то можеше да доведе до сериозни последици. И така се препънахме още преди да сме прекрачили прага — това бе слабото място на доказателствата, което фатално ни пречеше.
Когато след това поисках писмото, което Лора бе написала на мисис Веси от Блакуотър Парк, то ми бе дадено без плика, който бил хвърлен в кошчето за ненужна хартия и отдавна унищожен. Самото писмо беше без дата, не бе отбелязан дори и денят от седмицата. То съдържаше само тези редове: „Моя скъпа мисис Веси, силно съм разстроена и разтревожена и може да ми се наложи да дойда утре вечер у вас и да потърся подслон. В това писмо не мога да ви обясня причината — пиша го под страха, че мога да бъда открита, и затова не съм в състояние да се съсредоточа. Умолявам ви, бъдете у дома си, за да ме посрещнете. Ще ви разцелувам и ще ви разкажа всичко. С обич, ваша Лора“ С какво можеха да помогнат тези редове? С нищо.