Завръщайки се от посещението при мисис Веси, наредих на Мариан да пише (съблюдавайки моята предпазливост) на мисис Мичелсън. Тя трябваше да изрази, ако сметне за уместно, някакво общо подозрение спрямо поведението на граф Фоско и да помоли икономката, в интерес на истината, да опише ясно събитията. Докато очаквахме отговора, който получихме след седмица, отидох при лекаря в Сейнт Джонс Уд, заявявайки, че съм изпратен от мис Халкъм, за да събера, ако е възможно, повече подробности за последното боледуване на сестра й, за които мистър Кърл не е имал необходимото време. Със съдействието на мистър Гудрик получих копие от смъртния акт и успях да разговарям с жената (Джейн Гулд), наета да подготви тялото за погребението. Чрез тази особа открих също как мога да се свържа с прислужничката Хестър Пинхорн. Тя неотдавна била напуснала поради разногласия с господарката си и живеела сега при някакви хора в квартала, който мисис Гулд познаваше. По този начин се сдобих с разказите на икономката, лекаря, Джейн Гулд и Хестър Пинхорн — такива, каквито са представени в тези страници.
С допълнителните данни, които документите предоставяха, сметнах, че съм достатъчно подготвен за консултацията с мистър Кърл. Мариан съответно му писа, за да му съобщи името ми и да уточни часа и деня, когато исках да го видя по частен въпрос.
Сутринта имах достатъчно време, за да изведа както обикновено Лора на разходка и да я видя след това, че се захваща спокойно с рисунките си. Когато станах, за да изляза от стаята, тя ме погледна с ново изражение и пръстите й по старому започнаха да си играят колебливо с четките и моливите върху масата.
— Все още не съм ви омръзнала, нали? — запита тя. — Не излизате, защото съм ви омръзнала? Ще направя усилия, ще се опитам да бъда по-добре. Все така, както някога ли ме обичате, Уолтър, макар че сега съм толкова бледа и слаба и тъй бавно се уча да рисувам?
Тя говореше като дете; разкриваше ми мислите си, както би могло да ги разкрие едно дете. Останах още няколко минути, останах, за да й кажа, че сега ми е по-скъпа от всякога.
— Опитайте се да бъдете по-добре — казах й, насърчавайки бъдещата мисъл, която сега зрееше в съзнанието й. — Опитайте да се поправите — заради Мариан и заради мен.
— Да — каза си тя, връщайки се отново към рисунката. — Трябва да се опитам, защото те и двамата ме обичат. — Изведнъж вдигна отново поглед. — Не закъснявайте! Не мога да рисувам, Уолтър, когато ви няма, за да ми помагате.
— Скоро ще се върна, скъпа моя, ще се върна скоро, за да видя как се чувствувате.
Гласът ми потрепна пряко волята ми. Насила излязох от стаята. Не беше време да се разделям със самообладанието си, което може би щеше да ми послужи още същия ден.
Отваряйки вратата, дадох знак на Мариан да ме последва на стълбите. Необходимо беше да я подготвя за това, което усещах, че рано или късно ще последва от откритото ми появяване по улиците.
Ще се върна по всяка вероятност след няколко часа — казах й. — А вие както винаги не пускайте в мое отсъствие никого вътре. Но ако нещо се случи…
— Какво може да се случи? — прекъсна ме тя бързо. — Кажете ми ясно, Уолтър, ако съществува някаква опасност и аз ще зная как да я посрещна.
— Единствената опасност — отговорих аз — е, че сър Пърсивъл Глайд може да се е върнал в Лондон след новината за бягството на Лора. Известно ви е, че той беше наел хора да ме следят, преди да напусна Англия, и че вероятно знае как изглеждам, макар аз да не го познавам.
Тя сложи ръка на рамото ми и ме погледна с тревожно мълчание. Видях, че разбира сериозната опасност, която ни заплашва.
— Малко вероятно е — продължих аз — сър Пърсивъл или някой от неговите хора да ме, срещнат толкова скоро в Лондон. Но подобна случайност е напълно възможна. В такъв случай не се безпокойте, ако не се върна тази вечер и ако Лора ви пита, намерете най-доброто обяснение. Ако имам и най-малкото основание да заподозра, че ме следят, ще направя всичко възможно, за да не бъда проследен дотук. Колкото и да се забавя, не се съмнявайте, че ще се върна, Мариан, и не се бойте от нищо.
— Няма! — каза тя твърдо. — Няма да съжалявате, Уолтър, че единственият ви помощник е жена. — Тя замълча и ме задържа още един миг. — Пазете се! — каза ми, като стисна силно ръката ми. — Пазете се!
Оставих я и тръгнах да проправям пътя към разкритието — тъмния и съмнителен път, който започваше от вратата на адвоката.
IV
Нищо значително не се случи по пътя до кантората на господата Гилмор и Кърл, намираща се на Чансъри Лейн.