Докато отнасяха визитната ми картичка на мистър Кърл, хрумна ми една мисъл, за която дълбоко съжалих, че не съм се сетил по-рано. Според сведенията, получени от дневника на Мариан, бе напълно сигурно, че граф Фоско е отворил първото й писмо от Блакуотър Парк до мистър Кърл и че посредством съпругата си се е добрал до второто. Следователно адресът на кантората му бе добре известен и той естествено би предположил, че ако Мариан потърси съвет и помощ след бягството на Лора от приюта, тя отново ще прибегне до опитността на мистър Кърл. В такъв случаи кантората на Чансъри Лейн бе първото място, което той и сър Пърсивъл щяха да наредят да се наблюдава и ако за целта са избрани лицата, наети да ме следят преди отпътуването ми от Англия, фактът, че съм се завърнал, вероятно щеше да бъде потвърден още същия ден. Бях премислял по принцип шансовете да ме познаят по улиците, но особената опасност, свързана с кантората, до този момент не ми беше минавала през ума. Сега беше твърде късно да поправям погрешните си предвиждания, твърде късно, за да съжалявам, че не съм уредил срещата са с адвоката на друго, предварително определено място. Единственото, което можех да направя, бе да проявя предпазливост при излизането си от Чансъри Лейн и в никакъв случай да не се връщам направо в къщи.
След като почаках няколко минути, бях въведен в частния кабинет на мистър Кърл. Той бе блед, слаб, тих, владеещ себе си мъж, който гледаше много внимателно, говореше тихо и се държеше резервирано. Както установих, не проявяваше с готовност симпатия към непознати хора и притежаваше твърдо професионално спокойствие. За моята цел едва ли имаше по-подходящ от него. Ако той стигнеше до някакво решение въобще и ако това решение бе благоприятно, от този момент нататък нашата кауза беше силна.
— Преди да заговоря за работата, която ме води тук — казах аз, — длъжен съм да ви предупредя, мистър Кърл, че и най-краткото изложение по въпроса може да отнеме известно време.
— Моето време е на разположение на мис Халкъм — отвърна той. — Там, където са засегнати нейните интереси, аз представлявам моят съдружник както лично, така и професионално. Това бе неговата молба, когато се оттегли от активно участие в работата ни.
— Мога ли да запитам дали мистър Гилмор е в Англия?
— Не. Той живее при свои роднини в Германия. Здравето му се подобрява, но все още не е известно кога ще се завърне.
Докато си разменяхме тези встъпителни думи, той преглеждаше преписките пред себе си и извади от тях един запечатан плик. Мислех, че се готви да ми връчи писмото, но очевидно промени намерението си, отдели го от другите документи, настани се в стола си и мълчаливо зачака да чуе това, което имах да му кажа.
Без да губя всякакво време за предисловия, започнах своя разказ и му изложих цялостно събитията, описани вече в тези страници.
Макар и да беше адвокат до мозъка на костите си, той бе обхванат от такова изумление, че загуби професионалното си спокойствие. Скептичността и почудата, които не можеше да подтисне, го накараха да ме прекъсва с възклицания на няколко пъти, преди да приключа. Въпреки това аз настойчиво продължих до края и смело зададох единствения важен въпрос:
— Какво е вашето мнение, мистър Кърл?
Той бе твърде предпазлив, за да се обвърже с отговор, преди най-напред да възвърне самообладанието си.
— Преди да изразя мнението си — каза той, — моля да ми разрешите да си изясня с въпроси някои неща.
Зададе няколко въпроса — остри, подозрителни, невероятни въпроси, които ясно ми показаха, че за него аз бях жертва на заблуждение и че ако не му бях представен от мис. Халкъм, спокойно би могъл да се усъмни в мен като в човек, опитващ се да извърши коварно замислена измама.
— Вярвате ли, че говоря истината, мистър Кърл? — запитах го аз, когато свърши с разпита си.
— Що се отнася до вашите убеждения, уверен съм, че говорите истината — отговори той. — Високо ценя мис Халкъм и имам всички основания да уважавам джентълмена, на чието посредничество тя се е доверила по въпрос като този. Ще отида по-далеч, ако желаете, и ще призная в името на вежливостта и на аргументите, че самоличността на лейди Глайд като жив човек е доказан факт за мис Халкъм и за вас. Но вие сте дошли при мен за юридически съвет. Като адвокат и само като адвокат, мой дълг е да заявя, мистър Хартрайт, че нямате и най-малкия повод за водене на дело.
— Твърде силно казано, мистър Кърл.
— Ще се опитам освен това да ви го кажа и недвусмислено. Доказателството за смъртта на лейди Глайд на пръв поглед е ясно и задоволително. Потвърждава го показанието на леля й, че тя е пристигнала в дома на граф Фоско, разболяла се е и е починала. Налице е и медицинското удостоверение за смъртта, което показва, че тя е естествена. Съществува и фактът на самото погребение в Лимъридж, както и надписът върху надгробната плоча. Това са нещата, които искате да опровергаете. Какви доказателства имате в подкрепа на твърдението си, че починалото и погребано лице не е лейди Глайд? Да се спрем на основните моменти от твърдението ви и да видим каква е стойността им. Мис Халкъм отива в частен приют и вижда дадена пациентка. Известно е, че една жена на име Ан Катърик, имаща изключителна прилика с лейди Глайд, е избягала от приюта; известно е, че постъпилото там през юни лице е прието като върнатата обратно Ан Катърик; известно е, че джентълменът, завел я обратно, е предупредил мистър Феърли, че част от душевното й заболяване се изразява в желанието й да се идентифицира с покойната му племенница; и е известно как в приюта тя многократно е заявявала (без никой да й повярва), че е лейди Глайд. Това са всички факти. С какво можете да им се противопоставите? С това, че мис Халкъм е познала жената, но последвалите събития го отхвърлят или поне пораждат противоречия. Утвърждава ли мис Халкъм самоличността на предполагаемата си сестра пред собственика на приюта и предприема ли законни действия, за да я избави? Не, тя тайно подкупва една сестра, за да я пусне да избяга. След като пациентката бива освободена по този съмнителен път и заведена при мистър Феърли, познава ли я той? Разколебава ли се дори и за миг, че племенницата му е мъртва? Не. Познават ли я слугите? Не. Бива ли оставена тя в Лимъридж, за да потвърди самоличността си и да бъде подложена на други проверки? Не, тя тайно е отведена в Лондон. Междувременно вие също сте я познали, но вие не сте родственик, дори не сте стар приятел на семейството. Слугите ви опровергават, мистър Феърли опровергава мис Халкъм, а предполагаемата лейди Глайд опровергава сама себе си. Тя твърди, че е пренощувала в Лондон в даден дом. Вие сам се убеждавате, че никога не е ходила там и сам признавате, че умственото й състояние е такова, че не позволява да бъде подлагана на разпит и да говори сама за себе си. Прескачам по-незначителните факти и от двете страни, за да спестя време, и ви питам, ако това дело бъде пуснато сега в ход и изложено пред съдебните заседателя, чиято преценка е преценката на логиката — къде са вашите доказателства?