Аз вярвах, че има дело и с това твърдо убеждение смених курса, за да отправя нова молба към него.
— Няма ли други доказателства, които можем да представим, освен доказателството за самоличността?
— При вашето положение — не — отговори той. — Най-простото и най-сигурното от всички доказателства, а именно чрез съпоставката на дати, е, доколкото разбирам, напълно извън обсега ви. Ако можехте да покажете несъответствие между датата на лекарското удостоверение и датата на пътуването на лейди Глайд де Лондон, въпросът щеше да се прехвърли в съвсем различна посока и аз щях да съм първият, който да каже: „Нека да действуваме.“
— Все още има надежда датата да се уточни, мистър Кърл.
— В деня, когато се уточни, мистър Хартрайт, вие ще имате казус. Ако в момента съществува някаква вероятност да я научите, кажете ми, за да ви посъветвам.
Размислих. Икономката не можеше да ни помотае-, Лора не можеше да ни помогне, Мариан не можеше да ни помогне. По всяка вероятност единствените живи същества, които знаеха датата, бяха сър Пърсивъл и графът.
— В момента не ми идва наум начин, по конто да удостоверим датата — казах му, — защото не мога да се сетя за никого другиго, освен сър Пърсивъл Глайд и граф Фоско, който да я знае.
Върху спокойното и вежливо лице на мистър Кърл за първи път се появи усмивка.
— При вашето мнение за поведението на тези двама джентълмени — каза той — едва ли очаквате помощ от тяхна страна. Ако те са се съюзили в заговор, за да се сдобият с големи парични суми, не вярвам, че нещо може да ги накара да я съобщят.
— Могат да бъдат принудени да я признаят, мистър Кърл.
— От кого?
— От мен.
Станахме и двамата. Той се вгледа внимателно в лицето ми с интерес, който досега не бе показал. Видно беше, че съм го поозадачил.
— Вие сте непоколебим — каза той. — Несъмнено имате лични причини, за да продължите, но не е моя работа да питам за тях. Ако в бъдеще се стигне до съдебен процес, искам да ви уверя, че ще бъда на ваша услуга с всичко, което е по силите ми. Същевременно съм длъжен да ви предупредя, тъй като паричните въпроси винаги касаят правните, че виждам малка надежда, дори ако безспорно докажете, че лейди Глайд е жива, да възстановите състоянието й. Чужденецът вероятно ще напусне страната, преди да е започнала правната процедура, а сър Пърсивъл е достатъчно затруднен и притеснен и вероятно прехвърля всяка сума, с която разполага, на кредиторите си. Вие, разбира се, знаете…
В този момент го спрях.
— Нека не обсъждаме работите на лейди Глайд — казах му. — Не бях запознат с тях в миналото, не зная нищо и сега — освен че е загубила състоянието си. Предположението ви, че се ръководя от лични мотиви при изясняването на въпроса, е вярно. Бих искал те да бъдат винаги тъй безкористни, както са понастоящем…
Той се опита да ме прекъсне и да обясни. Предполагам, че бях малко разгорещен от усещането, че се съмнява в мен и продължих безцеремонно.
— Няма да има никакви парични подбуди — казах аз, — никаква мисъл за лично облагодетелствуване в услугата, която искам да направя на лейди Глайд. Тя бе отвергната като непозната от родния си дом — една лъжа, удостоверяваща смъртта й, е написана на надгробната плоча на майка й — и има двама души, живи и ненаказани, които са отговорни за нея. Този дом ще отвори вратите си отново, за да я посрещне в присъствието на всички, последвали измамното погребално шествие до гроба, лъжата ще бъде публично изтрита по, нареждане на главата на семейството и тези двама мъже ще отговарят за престъплението си пред МЕН, въпреки че правосъдието е безсилно да упражни властта си.
Той се отдръпна към бюрото си в мълчание. Лицето му ясно показваше, че според него заблуждението бе завладяло разума ми и не е напълно безполезно да ме съветва повече.
— Всеки от нас има свое мнение, мистър Кърл — продължих аз, — и трябва да изчакаме, докато бъдещите събития решат кой е прав. Междувременно съм ви много задължен за вниманието, с което се отнесохте към мен. Показахте ми, че правните мерки в буквалния смисъл на думата не са за нас. Ние не можем да представим правни доказателства и не сме достатъчно богати, за да платим юридическите разноски. Да се знае това, все пак е нещо.
Аз се поклоних и тръгнах към вратата. Той ме повика и ми връчи писмото, което го видях да поставя на масата в началото на разговора ни.
— Това се получи по пощата преди няколко дни — каза той. — Може би няма да имате нищо против да го предадете? Моля ви, предайте още на мис Халкъм колко искрено съжалявам, че засега не съм в състояние да й помогна освен със съвет, който, боя се, няма да й бъде по-полезен, отколкото на вас.