Тези думи не са продиктувани от безсъдържателно самосъзерцание. В тази история скоро ще последват страници, които ще накарат другите да преценят поведението ми. Но е редно преди това да бъде справедливо показано най-доброто и най-лошото у мен.
Сутринта след завръщането ми от Хампшър заведох Мариан в кабинета си и там й изложих плана, който засега бях разработил срещу единственото уязвимо място в живота на сър Пърсивъл Глайд.
Пътят към тайната минаваше през останалата недостъпна за всички нас загадка на жената в бяло. Подстъпите към нея на свой ред можеха да бъдат овладени чрез съдействието на майката на Ан Катърик; а най-сигурният начин, за да бъде накарана мисис Катърик да действува или да говори, зависеше изцяло от шанса ми да открия първо някакви подробности от семейно естество посредством мисис Клемънтс. Обмисляйки отново внимателно въпроса, стигнах до убеждението, че мога да започна наново разследванията си, като вляза във връзка с вярната приятелка и покровителка на Ан Катърик.
Първата трудност в този случай бе да открия мисис Клемънтс. Трябваше да благодаря на Мариан за бързото й хрумване за разрешаването на този въпрос на най-добрия и най-простия начин. Тя предложи да напише писмо до фермата край Лимъридж (Тодс Корнър) и да запита дали мисис Клемънтс е била във връзка с мисис Тод през последните месеци. Не ни беше известно как мисис Клемънтс се е разделила с Ан, но тя най-вероятно е решила да търси изчезналата жена там, където най-силно е била привличана, а именно околностите на Лимъридж. Веднага схванах, че предложението на Мариан вещае успех и тя съответно написа още същия ден писмо на мисис Тод.
Докато чакахме отговора, аз се запознах с всички сведения, които Мариан можеше да ми даде по въпроса за семейството на сър Пърсивъл и младостта му. Всичко, което научих от нея, бе плод на приказки от втора ръка, но тя имаше основания да вярва, че малкото, което знаеше, бе истина.
Сър Пърсивъл нямаше братя и сестри. Баща му — сър Феликс Глайд, страдал по рождение от мъчителен и неизлечим недъг, който от ранна възраст го карал да Отбягва обществото. Единствена радост му доставяла музиката и той се оженил за дама със сродни нему вкусове, за която се говорело, че е безупречна музикантка. Наследил имението Блакуотър още като млад. След като преминали във владение, нито той, нито съпругата му направили каквито и да са опити за установяване на връзки с местното общество и никой не смеел да ги накара да излязат от уединението си, ако не се смята злощастното начинание на енорийския пастор.
Пасторът бил най-лошият от всички невинни пакостници — една прекалено усърдна личност. Той бил чул, че в колежа сър Феликс си бил създал едва ли не име на политически революционер и атеист и с чиста съвест заключил, че е негов морален дълг да призове господаря на имението да чуе здравите възгледи, проповядвани в енорийската църква. Сър Феликс така буйно възнегодувал срещу добронамерената, но попаднала на погрешен адрес намеса на духовника и тъй грубо и публично го обидил, че семействата от околността изпратили гневни протестни писма и дори арендаторите от Блакуотър изразили мнението си, доколкото смеели. Баронетът, който нямал отношение към земята, нито пък бил привързан към имението или някого в него, заявил, че няма да даде повторна възможност на обществеността в Блакуотър да го разгневи, и отпътувал с жена си веднъж за винаги.
След кратко пребиваване в Лондон той и съпругата му заминали за континента и повече не се върнали в Англия. Делели времето си между Франция и Германия, живеейки в онова пълно уединение, което болезненото чувство за личния недъг на сър Феликс било превърнало в необходимост. Синът им Пърсивъл се родил в чужбина и получил образованието си при частни преподаватели. Загубил най-напред майка си. Баща му починал няколко години след нея през 1825 или 1826 година. На младини сър Пърсивъл посещавал един-два пъти Англия, но запознанството му с покойния мистър Феърли датирало едва след смъртта на баща му. Те скоро станали много близки, макар че по онова време сър Пърсивъл рядко посещавал Лимъридж Хаус. Мистър Фредерик Феърли може би се бе запознал с него в компанията на мистър Филип Феърли, но сигурно го е познавал много слабо. Единственият близък приятел на сър Пърсивъл от семейство Феърли бил бащата на Лора.