Тя замълча за миг, скръствайки още по-здраво ръце върху гърдите си, и се изсмя сама на себе си — остър, рязък, гневен смях.
— Вие не знаете как съм живяла тук и какво съм правила, мистър Как-ви-беше-името — продължи тя. — Но ще ви кажа, преди да звънна, за да ви покажат пътя навън. Аз дойдох тук набедена, дойдох ограбена от доброто си име и решена на всяка цена да си го възвърна. Години, много години ми бяха нужни за това, но го постигнах. Сега живея открито на една нога с почтените хора. Ако продължават да говорят против мен, то го правят тайно; не могат, не смеят да го кажат открито. Свещеникът ми се покланя. Ха! Не сте очаквали това, идвайки тук. Идете в църквата и питайте за мен; ще ви кажат, че мисис Катърик си има място като всички останали и си плаща наема на деня и на часа. Идете в общината. Там има една петиция — петиция от почтените жители да не се допускат в града циркови представления, защото могат да покварят нравствеността ни — да. НАШАТА НРАВСТВЕНОСТ Подписах петицията тази сутрин. Идете в книжарницата. Проповедите, които свещеникът държи всяка сряда вечер на тема „Към праведност чрез вяра“, се печатат чрез подписка — и в този списък ме има. Жената на лекаря даде един шилинг при последната ни благотворителна беседа; аз дадох пет. Църковният настоятел мистър Соуорд държеше подноса и ми се поклони. Преди десет години той каза на аптекаря Пигръм, че трябва да ме изпъдят от града, завързана отзад за препускаща каруца. Майка ви жива ли е? По-хубава ли е Библията, която държи на масата си, от моята? Търговците повече ли я уважават от мен? Винаги ли е живяла според доходите си? Аз винаги живея според тях. А, ето — свещеникът иде от площада. Погледнете, мистър Как-ви-беше-името — погледнете, ако обичате!
Тя скочи с енергичността на млада жена, отиде до прозореца, изчака, докато мине свещеникът и му се по клони тържествено. Свещеникът с церемониален жест повдигна шапката си и отмина. Мисис Катърик отново седна на стола си и ме погледна още по-ожесточено и саркастично.
— Ето! — каза тя. — Може ли да се случи това на една жена с лошо име? Как изглеждат сега сметките ви?
Необичайният път, който бе избрала, за да се утвърди, необичайният пример за реабилитацията й в града, който току-що ми бе дала, тъй ме объркаха, че аз я слушах в мълчалива почуда. Но това ни най-малко не намали решителността ми да положа ново усилие, за да я накарам да свали маската си. Ако тя избухнеше още веднъж, насочвайки буйния си нрав към мен, все още имаше надежда, че можеше да изрече думи, които да ми дадат ключа към загадката.
— Как изглеждат сега сметките ви? — повтори тя.
— Точно както и в началото — отговорих аз. — Не се съмнявам в положението, което сте извоювали в града, и не желая да му вредя, дори и да можех. Дойдох тук, защото зная със сигурност, че сър Пърсивъл Глайд е ваш враг, както и мой. Аз може да му имам зъб, но същото се отнася и за вас. Можете да отричате, ако искате, можете да не ми вярвате; но от всички жени в тази страна вие сте тази — ако изпитвате чувството, че сте оклеветена, — която трябва да ми помогне да смажа този човек.
— Смажете го заради себе си — каза тя, — а после елате тук и ще видите какво ще ви кажа.
Тя изрече тези думи, както не беше говорила досега — бързо, гневно, отмъстително. Бях раздвижил в бърлогата й дългогодишната, стаена като змия омраза, но само за секунда. Като дебнещото влечуго тя скочи към мен в мига, когато мисис Катърик се наклони напред към мястото, където седях. И като дебнещо влечуго се изгуби от погледа й в мига, в който тя отново зае предишното си положение в креслото.
— Няма да ми се доверите? — запитах я.
— Не.
— Страхувате се?
— Така ли ви изглеждам?
— Вие се страхувате от сър Пърсивъл Глайд?
— Наистина ли?
Лицето й отново започна да се покрива с червенина и ръцете й заприглаждаха роклята. Продължавах да навлизам все по-надълбоко; говорех, без да спирам.
— Сър Пърсивъл има високо положение в обществото — казах аз. — Не би било чудно, ако се страхувахте от него. Той е силен човек, баронет, притежател на хубаво имение, потомък на изтъкнат род…