В тези страници обаче, при това след като отмина известно време, предпазливостта и съображенията, ЗА които говорих по-горе, няма защо да пречат на свободното излагане на моето мнение. Ще разкажа накратко, преди перото ми да се занимае с други събития, какви — въз основа на собствените ми убеждения — са моите обяснения за открадването на ключовете, избухването на пожара и смъртта на този човек.
Вестта, че съм освободен под гаранцията, е принудила, както предполагам, сър Пърсивъл да прибегне към последната възможност. Опитът да бъда нападнат по пътя бе част от нея, но по-сигурно бе другото — да заличи всички практически доказателства за престъплението си, като унищожи съответната страница от регистъра, където е била извършена фалшификацията. Ако не можех да представя извадка от оригинала, за да я сравня с копието в Ноулсбъри, аз в същност се лишавах от категорично доказателство и вече не бих могъл да го заплашвам с неминуемо разобличение. За да постигне тази си цел, той е трябвало да влезе в канцеларията незабелязан, да скъса страницата от регистъра и да излезе също тъй тайно, както е влязъл.
При това предположение бе лесно обяснимо защо е изчакал да се стъмни, преди да направи опита си, и защо се е възползувал от отсъствието на псалта, за да се сдобие с ключовете. За да намери търсения регистър, е било необходимо да си свети с нещо, а най-обикновената предпазливост го е накарала да заключи вратата отвътре, за да избегне вмешателство от страна на някой любопитен непознат или от моя страна, ако съм в околността.
Не мога да повярвам, че е имал намерение нарочно да подпали канцеларията, за да излезе, че регистърът е унищожен в резултат на пожар. Едва ли е мислил повече от минута, за да отхвърли тази идея, имайки пред вид, че някой случайно би могъл да се притече на помощ и че книгите, колкото и малка да бе вероятността, биха могли да бъдат спасени. Количеството на леснозапалимите предмети в канцеларията — сламата, документите, сандъците, сухото дърво, проядените шкафове — показва, че пожарът е резултат на някаква нещастна случайност с кибрита или светлината, която е носел.
При тези обстоятелства първият подтик несъмнено е бил да се опита да угаси пламъците; и тъй като не е успял, вторият му подтик (без да знае какво е състоянието на ключалката) е бил да избяга през вратата, през която е влязъл. Когато му извиках, пламъците сигурно са били стигнали до вратата, водеща към църквата, от двете страни на която се намираха шкафовете и в близост с тях други леснозапалими предмети. По всяка вероятност димът и пламъците (бидейки ограничени само в стаята) са се оказали твърде силни за него, когато се е опитал да избяга през вътрешната врата. Сигурно се е повалил мъртъв на мястото, където бе намерен, точно когато съм се качвал на покрива да разбия прозорчето. Дори ако бяхме успели след това да влезем в църквата и да разбием вратата от тази страна, закъснението щеше да бъде фатално. По това време той отдавна вече не е можел да бъде спасен. Трябвало е само да дадем свободен достъп на пламъците към църквата, която се запази, но която в противен случай щеше да сподели съдбата на канцеларията. Не се съмнявам и никой не може да се съмнява, че той е бил мъртъв, преди да стигнем до празната къща, където напънахме всичките си сили, за да свалим гредата.
Това е най-близкият теоретичен вариант, до който можах да достигна, подкрепен от безспорните факти.
Събитията се развиха тъй, както ги описвам; тялото му бе намерено тъй, както разказах.
Следствието бе отложено за другия ден — до този момент не бяха намерени никакви достатъчно убедителни обяснения за загадъчните обстоятелства около случая, които съдът да приеме.
Наредено бе да бъдат призовани още свидетели и да бъде поканен лондонският адвокат на покойния. Един лекар бе натоварен да докладва за душевното състояние на слугата, което за момента поне го лишаваше от възможността да даде каквито и да е показания. Той можа само много объркано да заяви, че в нощта на пожара му било заповядано да чака на пътеката и че не знае нищо друго, освен факта, че покойният несъмнено е неговият господар.
Личното ми впечатление бе, че отначало е бил използуван (без да подозира) да потвърди отсъствието на псалта от дома му предния ден и след това му е било казано да чака близо до църквата (но достатъчно далеч, за да не вижда канцеларията), в случай че успея да се измъкна от нападението на пътя и се стигне до евентуален сблъсък между сър Пърсивъл и мен. Нужно е да добавя, че човекът не даде никакви показания, които да потвърдят това предположение. Според лекарската преценка малкото му умствени възможности били сериозно накърнени; нищо задоволително не бе извлечено от него на втория ден от следствието и предполагам, без да съм сигурен, че вероятно и до ден-днешен той не се е възстановил.