Никога не съм изпитвала прекалени скрупули, що се отнася до работите на другите хора, и не ги изпивах, когато той на своя глава прибави нещо в брачния регистър.
Разбира се, знаех, че не е редно, но то не ме засягаше и това бе достатъчно основание да не вдигам шум. А нямах златен часовник, който той предния ден бе обещал да ми купи от Лондон — третия пореден и по-хубав от останалите. Ако знаех какво е престъплението според закона и как се наказва то, щях да се погрижа за себе си и да го разоблича на място още тогава. Но не знаех нищо и мечтаех за златния часовник. Единственото условие, което поставях, бе да ми се довери и да ми каже всичко. Тогава проявявах същия интерес към личните му дела, какъвто проявявате вие сега към моите. Той прие условието ми, защо — предстои да разберете.
С две думи, това бе, което чух от него. Не ми каза охотно всичко, което сега ви разказвам. Измъкнах нещичко по пътя на убеждението и друго с въпроси. Решена бях да узная цялата истина и мисля, че я научих.
Той не е знаел какви в действителност са били взаимоотношенията между баща му и майка му до нейната смърт. След това баща му признал истината и обещал да направи каквото може за сина си. Умрял, без да стори нищо — без да остави дори завещание. Синът (кой може да го вини?) бил достатъчно умен, за да се погрижи сам за себе си. Върнал се веднага в Англия и влязъл във владение на имуществото. Нямало кой да го подозира, нямало кой да го възпре. Баща му и майка му живеели винаги като съпруг и съпруга — никой от малцината, които ги познавали, не предполагал, че може да не са. Този, който трябвало да предяви претенции към собствеността (ако се знаела истината), бил далечен роднина. Той въобще не знаел за това и бил на далечно плаване, когато баща му умрял. Дотук не срещнал никакви затруднения — влязъл във владение съвсем естествено. Но не можел на същото основание да взима заеми върху притежаваното имущество. Затова му били нужни две неща. Едното било рождено свидетелство, а другото — удостоверение за брака на родителите му. Рожденото свидетелство се получило лесно: той бил роден в странство и свидетелството било налице. Другият въпрос бил труден и това именно го довело в Стария Уелмингам.
Би могъл да отиде в Ноулсбъри, но имал причина да не го стори. Майка му живеела там, преди да се събере с баща му — живеела с моминското си име, защото в същност била омъжена в Ирландия, където съпругът й я тормозел и после избягал с някаква друга жена. Достоверността на този факт е безспорна; именно заради това сър Феликс, както обяснил на сина си, не се оженил за нея. Може би ще се учудите защо синът, след като е знаел, че родителите му са се срещнали в Ноулсбъри, не е извършил своите номера с регистъра на тамошната църква, където лесно можело да се предположи, че майка му и баща му са сключили брак. Работата била в това, че духовникът, който служел в църквата на Ноулсбъри през 1803 година (тогава според рожденото му свидетелство баща му и майка му е трябвало да са се оженили), бил още жив, когато той влязъл във владение на имуществото в началото на 1827 година. Тази пречка го принудила да проучи как стои въпросът в нашия град. Там не съществувала подобна опасност, тъй като предишният свещеник бил покойник от няколко години.
Старият Уелмингам бил тъй удобен за целта, както и Ноулсбъри. Баща му се бил преместил с майка му от Ноулсбъри и живеел с нея в една къща край реката, недалеч от нашето селище. Хората, които знаели колко самотно живее като ерген, не се учудили, че това продължило когато се оженил. Ако външният му вид не бил толкова отблъскващ, уединеният живот, който водел с дамата, би могъл да предизвика подозрения; но при това положение фактът, че крие грозотата и уродливостта си, не изненадвал никого. Живял там, докато не влязъл във владение на Блакуотър Парк. След като били минали двадесет и три или четири години, кой можел да каже (при положение, че свещеникът е умрял), че бракосъчетанието не е извършено тъй поверително, както и всичко останало в живота му, и че не се е състояло в църквата на Стария Уелмингам?
И тъй, както ви казах, синът разбрал, че градчето ни е най-сигурното място, за да оправи тайно нещата в свой интерес. Вероятно ще се учудите, но това, което той направи в брачния регистър, бе моментен подтик.
Първата му мисъл била само да откъсне страницата (тази, която отговаряла на съответната година и месец), да я унищожи, да се върне в Лондон и да нареди на адвокатите да му набавят необходимото удостоверение за брака на баща му, като най-невинно упомене, разбира се, датата от липсващата вече страница. Никой не би могъл да каже след това, че баща му и майка му не са се оженили; а колкото до това, че при тези обстоятелства те биха могли да повдигнат въпрос във връзка с отпускането на искания заем (той мислел, че ще го направят), за всеки случай имал готов отговор, дори ако някога се отвори дума за правото му на името и собствеността.