— Помните какво ви каза, нали?
— Не мога да го повторя, Уолтър. Веднага ще узнаете какво каза за вас, но не мога да повторя това, което каза на мен. То бе по-лошо от учтивата безочливост на писмото му. Ръцете ме засърбяха да го ударя, сякаш бях мъж! Успях да ги възпра, защото накъсах визитната му картичка под шала си! Без да кажа ни дума, отдалечих се от къщата (опасявайки се, че Лора може да ни види), а той ме последва, като през цялото време възразяваше кротко. В първата пряка се обърнах и го попитах какво иска от мен. Той искаше две неща. Първо, ако нямам нищо против, да изрази чувствата си. Не пожелах да ги чуя. Второ, да повтори предупреждението си от писмото. Попитах каква е причината да го повтаря. Той се поклони, усмихна се и каза, че ще обясни. Обяснението точно потвърди опасенията, които споделих с вас, преди да заминете. Казах ви, ако помните, че сър Пърсивъл е твърде вироглав, за да послуша съвета на приятеля си, що се отнася до вас, и че не трябва да се страхуваме от графа, докато собствените му интереси не бъдат изложени на опасност и той не почне да действува в своя защита.
— Спомням си, Мариан.
— Е, и точно така се оказа. Графът предложил своя съвет, но той бил отхвърлен. Сър Пърсивъл се вслушвал само в собствената си ярост, упорство и омразата си към вас. Графът го оставил да върши каквото иска, като преди това открил адреса ни, в случай че бъдат заплашени собствените му интереси. Вие сте били проследен, Уолтър, връщайки се тук след първото ви пътуване до Хампшър — най-напред от гарата подире ви са тръгнали хората на адвоката, а после до вратата на къщата ви е съпроводил сам графът. Той не ми каза как е съумял да убегне от вашето внимание, но именно тогава и по този начин ни е намерил. Не се възползувал от откритието си, докато не научил за смъртта на сър Пърсивъл и тогава, както ви казах, решил вече сам да действува, защото бил убеден, че следващите ви стъпки ще бъдат насочени срещу съучастника на покойника в заговора. Той веднага си уредил среща със собственика на приюта в Лондон и го завел там, където била скрита неговата избягала пациентка, бидейки убеден, че по този начин, независимо от крайния резултат, ще ви замеси в безконечни правни спорове и затруднения и ще върже ръцете ви за всякакви разчиствания на сметките, що се отнася до него самия. Такава била целта му, както той ми призна. Единственото съображение, накарало го да се разколебае в последния момент…
— Да?
— Трудно е да го призная, Уолтър, и все пак трябва. Аз съм била единственото съображение. Няма думи, с които да изразя как се снижава собствената ми самопреценка, когато мисля за това, но единственото слабо място в железния характер на този човек е ужасното обожание, което той изпитва към мен. Заради собственото си самоуважение се опитвах дълго време да не му вярвам; но погледите и действията му ме принуждават със срам да потвърдя истината. Очите на това чудовище се навлажниха, когато ми говореше — наистина, Уолтър! Той заяви, че в мига, когато посочил къщата на лекаря, помислил за несретата, в която ще изпадна, ако се разделя с Лора, за отговорността, пред която ще бъда изправена поради организираното от мен бягство на Лора, и за втори път, заради мен, рискувал с най-лошото, което бихте могли да му сторите. Всичко, което той искаше, бе да не забравям тази жертва и да обуздая вашата привързаност в името на личните ми интереси — интереси, с които може би той повече не би могъл да се съобразява. Не сключих подобна сделка с него — по-добре да бях умряла преди това. Но независимо дали ще му повярваме, или не, че е отпратил лекаря под някакъв предлог, едно е несъмнено: аз го видях да се разделя с него, без да каже нищо, хвърляйки само поглед към прозореца — или по-скоро към нашата страна на улицата.
— Вярвам, Мариан. И най-добрите хора не са последователни в добрината си; защо тогава най-лошите да бъдат последователни в злините си? В същото време подозирам, че просто се е опитал да ви стресне, заплашвайки с неща, които в действителност не може да извърши. Съмнявам се в способността му да ни разтревожи чрез собственика на приюта сега, когато сър Пърсивъл е мъртъв и мисис Катърик е напълно независима. Но нека чуя по-нататък. Какво каза графът за мен?