Задължението, което имах да изпълня, ме заведе още веднъж при мисис Клемънтс. Бях й обещал да се върна и да й доверя всички подробности, отнасящи се до смъртта и погребението на Ан Катърик, които бях задължен да премълча при първия ни разговор. При променените сега обстоятелства нищо не ми пречеше да споделя с добрата жена тази част от историята на заговора. Подтикван от приятелско чувство, имах достатъчно основания да изпълня обещанието си и го направих най-добросъвестно и внимателно. Не е нужно да утежнявам тези страници, разказвайки как протече срещата. Може би е по-целесъобразно да спомена, че разговорът от само себе си насочи мисълта ми към неясния въпрос, който все още предстоеше да разреша — въпроса за произхода на Ан Катърик по бащина линия.
Безброй малки доводи, свързани с тази тема — незначителни сами по себе си, но удивително съществени, взети вкупом, — напоследък ме бяха довели до едно заключение, което бях решил да проверя. Получих разрешение от страна на Мариан да пиша на майор Дънтърн във Варнек Хол (където мисис Катърик е била на служба няколко години, преди да се омъжи), за да му задам някои въпроси. Направих запитванията от името на Мариан, заявявайки, че са свързани с личната история на семейството й, което би могло да обясни и да извини молбата й. Когато написах писмото, не бях сигурен дали майор Дънтърн е все още жив. Изпратих го, разчитайки на вероятността, че може да е жив и здрав и да пожелае да ми отговори.
След два дни дойде доказателство във формата на писмо, че майорът е жив и че е готов да ни помогне. От отговора му може лесно да се разбере какво съм имал пред вид, когато му писах, както и естеството на интересуващите ме важни факти. Писмото му ми донесе отговор точно за тях.
Първо — „покойният сър Пърсивъл Глайд от Блакуотър Парк“ никога не бе стъпвал във Варнек Хол. Той не се е познавал нито с майор Дънтърн, нито с други членове от семейството му.
Второ — „покойният мистър Филип Феърли от Лимъридж Хаус“ на младини е бил близък приятел и постоянен гост на майор Дънтърн. Преглеждайки стари писма и други документи, майорът си припомнил и бил в състояние да заяви, че мистър Филип Феърли е гостувал във Варнек Хол през август 1826 година и че е останал там и за лова през септември и част от октомври. Тогава заминал, доколкото майорът можел да разчита на паметта си, за Шотландия и се появил отново във Варнек Хол след известно време вече като младоженец.
Взето само по себе си, това сведение може би нямаше голяма положителна стойност; но разгледано по отношение на известни факти, в чиято истинност двамата с Мариан бяхме убедени, то неудържимо ни подтикваше към едно очевидно заключение.
Знаехме вече, че мистър Филип Феърли е бил във Варнек Хол през есента на 1826 година и че мисис Катърик е живеела и работела там по същото време; знаехме също, че, първо, Ан е родена през юни 1827 година; второ — че тя приличаше изключително много на Лора; и, трето, че самата Лора бе поразително копие на баща си. На времето мистър Феърли е бил известен с красотата си. Напълно различен по нрав от брат си Фредерик, той е бил галеникът на обществото, най-вече на жените — весел, безгрижен, буен, чувствен, прекалено щедър по природа, разгулен и прочут с нехайството си към моралните задръжки, когато ставало въпрос за жени. Такива бяха фактите, които знаехме — такъв беше характерът му. Едва ли е необходимо да посочваме следващото от всичко това очевидно заключение.
Прочетено в новата светлина, дори писмото на мисис Катърик, въпреки нежеланието й, даваше своето в подкрепа на извода, до който бях стигнал. Тя бе обрисувала мисис Феърли (пишейки ми) като „непривлекателна жена, успяла да улови в капана си най-красивия мъж в Англия и да го ожени за себе си“. И двете твърдения бяха неоснователни и неверни. Ревностната неприязън (която при жена като мисис Катърик по-скоро би намерила израз в долно зломислие, отколкото въобще да не бъде изразена) бе за мен единственото обяснение за проявената от нея изключителна наглост по отношение на мисис Феърли при обстоятелства, изключващи необходимостта да се говори въобще за нея.
Упоменаването тук на мисис Феърли естествено повдига още един въпрос. Подозирала ли е някога чие дете е могло да бъде момиченцето, доведено й в Лимъридж?
Твърдението на Мариан по този въпрос бе категорично. Писмото на мисис Феърли до съпруга й, което мм бе прочетено на времето — писмото, обрисуващо приликата на Ан с Лора и доказващо нейния искрен интерес към непознатото дете, — бе несъмнено написано най-чистосърдечно. Дори като поразмислих, започнах да се двоумя дали самият мистър Филип Феърли е бил по-близо до истината от жена си. Позорните и измамни обстоятелства, при които мисис Катърик се е омъжила, прикритието, за което е трябвало да послужи този брак, спокойно биха могли да я накарат да мълчи не само от предпазливост, но и поради собствената й гордост, дори ако предположим, че е имало как да се свърже с бащата на нероденото си дете.