На всяка друга жена бих могъл да кажа решителните думи, които все още се колебаех да изрека пред нея. Пълната безпомощност на положението й, липсата на приятели, поставяща я изцяло в зависимост от добротата и нежността, които можех да й засвидетелствувам, страхът ми, че твърде прибързано мога да докосна някакво тайно чувство в нея, твърде деликатно, за да бъде открито от мъжкия ми инстинкт — тези съображения и други подобни отнемаха увереността ми и ме караха да мълча. И все пак знаех, че трябва да се сложи край на задръжката помежду ни, че взаимоотношенията ни трябва да се променят и да придобият определена яснота в бъдещето и че аз трябваше пръв да осъзная необходимостта от промяна.
Колкото повече мислех за положението ни, толкова по-труден ми се виждаше опитът да го променя, а през това време атмосферата, при която живеехме тримата от зимата насам, оставаше все същата. Не мога да си обясня приумицата, породила това състояние, но бях завладян от мисълта, че някаква промяна на мястото и обстоятелствата, някакво неочаквано прекъсване в спокойното еднообразие на живота ни, осъществени така, че да ни предложат обстановка, различна от тази, в която бяхме навикнали да живеем, биха могли да ми помогнат да заговоря, без да поставям в твърде затруднено положение Лора и Мариан.
Имайки точно това пред вид, една сутрин заявих, че всички ние заслужаваме малко почивка и промяна. След известно обмисляне взехме решение да отидем за две седмици на морето.
На другия ден отпътувахме за един тих град на южното крайбрежие. В този ранен сезон бяхме единствените туристи. Пустите скали, плажът и пътеките, по които се разхождахме, бяха добре дошли за нас. Въздухът бе мек; от играта на априлската светлина и нейните сенки хълмът, гората и долината ставаха още по-красиви; а неспокойното море удряше вълните си под прозорците пи, сякаш и то като земята усещаше топлината и свежестта на пролетта.
Длъжен бях да се посъветвам с Мариан, преди да говоря с Лора, и сетне да действувам според нейното напътствие.
На третия ден след пристигането ни намерих сгоден случай да говоря с нея насаме. В мига, в който се погледнахме, бързият й инстинкт прочете мисълта ми, преди да мога да я изразя. С обичайната си енергичност и прямота тя заговори веднага и при това първа.
— Вие мислите по въпроса, за който стана дума помежду ни вечерта след завръщането ви от Хампшър — каза тя. — От известно време очаквам да заговорите за него; Имаме нужда от промяна в нашето малко домакинство, Уолтър; не можем да продължаваме много дълго тъй, както сме сега. Виждам това тъй ясно както и вие — тъй ясно както и Лора, макар че тя не казва нищо. Колко странно — сякаш отново се върнаха някогашните дни в Къмбърланд! Ние с вас сме пак заедно и Лора е отново тази, която живо ни интересува. Почти си представям, че тази стая е в Лимъридж и че тези вълни се разбиват в нашия бряг.
— Тогава вашите съвети ме напътствуваха — отговорих аз. — И сега, Мариан, с упование десет пъти по-силно ще се оставя да ме напътствувате отново.
Тя отвърна, като притисна ръката ми. Видях, че споменавайки миналото, силно я развълнувах. Седяхме заедно близо до прозореца и докато аз говорех, а тя ме слушаше, наблюдавахме великолепието на слънчевата светлина, огряла морската шир.
— Какъвто и да бъде резултатът от това довереничество между нас — продължих аз, — независимо дали то ще завърши радостно или тъжно за мен, интересите на Лора ще бъдат мои интереси за цял живот. Когато напуснем това място, независимо от обстоятелствата, при които ще го напуснем, моето категорично решение да изтръгна от граф Фоско признанието, което не успях да получа от неговия съучастник, остава непоколебимо. Нито вие, нито аз можем да предскажем какво ще направи този човек, ако го притисна до стената; само знаем от собствените му думи и действия, че е способен да насочи удара си към мен чрез Лора, без да изпита ни за миг колебание или угризение. При сегашното ни положение аз нямам никакви права спрямо нея, които обществото да потвърждава и законът да разрешава, а те именно могат да ми дадат сила в съпротивата срещу него и желанието да я защитя. Този факт създава сериозни пречки. Ако искам да се боря срещу графа за нашата правда с пълното съзнание за сигурността на Лора, аз трябва да водя тази борба в името на моята Съпруга. Съгласна ли сте с това дотук, Мариан?