— С всяка ваша дума — каза тя.
— Нямам намерение да използувам като предлог чувствата си — продължих аз. — Няма да се позовавам на любовта, оцеляла през всички поврати и потресения; ще основа единственото си оправдание, че мисля и говоря за нея като за моя съпруга, върху това, което току-що казах. Ако шансът да изтръгнем признание от графа е, както съм убеден, последният ни шанс да потвърдим публично факта за съществуването на Лора и двамата приемаме изтъкнатата от мен причина за нашия брак като лишена от възможно себелюбие. Но може би греша в това мое убеждение, може би разполагаме и е други средства за постигане на целта — по-сигурни и не тъй опасни. Трескаво дирих в съзнанието си такива средства, но не можах да ги открия. А вие?
— Аз също. Мислих, но напразно.
— По всяка вероятност — продължих по-нататък — възникналите пред мен въпроси по отношение на тази трудна тема са възникнали и пред вас. Трябва ли да се върнем с нея в Лимъридж сега, когато тя отново е предишната Лора, с надеждата, че ще я познаят хората от селото или децата от училището? Трябва ли да поискаме да се извърши проверка с почерка й? Да предположим, че го направим. Да предположим, че я познаят и се установи идентичността на почерка й. Нима, ако успеем в тези два случая, ще постигнем нещо повече от една отлична основа за дело в съда? Ще докажат ли тези факти нейната самоличност пред мистър Феърли, ще се завърне ли тя отново в Лимъридж Хаус въпреки показанията на леля й, смъртния акт, извършеното погребение и надписа върху надгробния камък? Не! Можем да се надяваме само, че ще съумеем да поставим под сериозно съмнение твърдението за нейната смърт — съмнение, което не може да се уреди по никакъв друг път освен юридически. Ще приема, че имаме (което в същност нямаме) достатъчно средства, за да проведем това разследване през всички етапи. Ще приема, че мистър Феърли може да бъде склонен да се откаже от предубежденията си, че лъжливите показания на графа и съпругата му и всички останали фалшификации могат да бъдат опровергани, че разпознаването на Лора няма да бъде отдадено на грешка между нея и Ан Катърик и че враговете ни няма да заявят, че почеркът е плод на ловка измама. Всичко това са предположения, които повече или по-малко са в разрез с обикновените вероятности; но нека ги отминем и се запитаме какъв ще бъде първият резултат или какви ще са първите въпроси, отправени към Лора по повод на заговора. Много добре знаем какъв ще бъде резултатът, защото знаем, че паметта й не може да възстанови събитията, случили й се в Лондон. Независимо дали ще бъде разпитана насаме или публично, тя е напълно неспособна да подпомогне собствените си твърдения. Ако вие, Мариан, не виждате всичко туй така ясно, както го виждам аз, утре ще заминем за Лимъридж и ще направим опита.
— Виждам го, Уолтър. Дори ако имахме средства да заплатим всички съдебни разноски, дори ако в края на краищата можехме да успеем, времето, нужно за тези процедури, щеше да бъде непоносимо дълго; непрестанното напрежение след всичко, което изстрадахме, би ни съсипало. Прав сте относно безнадеждността на отиването в Лимъридж. Бих искала да съм убедена също в твърдото ви решение да опитате този последен шанс с графа. Наистина ли е шанс?
— Безспорно, да. Това е шансът да открием на коя дата Лора е пътувала за Лондон. Без да се връщам към причините, които ви изложих неотдавна, аз все още съм твърдо уверен, че съществува несъответствие между датата на пътуването и датата върху смъртния акт. Там именно се намира слабото място на целия заговор — той ще рухне, ако го атакувам от тази посока, — а средствата за подобна атака са във владение на графа. Ако успея да ги измъкна от него, целта на вашия и моя живот е изпълнена. Ако се проваля, злото, което бе сторено на Лора в този свят, никога няма да бъде поправено.