— Странно, наистина! — възкликна в недоумение мише Клемънтс. — Това вече е друго нещо и аз съжалявам, че се обърнах тъй грубо към вас, сър; но трябва да признаете, че отстрани сцената изглеждаше подозрителна. Макар че грешката е повече моя, отколкото ваша, защото угодих на прищевките й и й позволих да остане сама на място като това. Хайде, скъпа моя, да вървим сега у дома.
Стори ми се, че добрата жена се безпокоеше малко от мисълта за връщането, и предложих да ги придружа. Мисис Клемънтс благодари учтиво и ме отклоня. Каза, че щом излязат на открито в степта, сигурно ще срещнат някой от ратаите във фермата.
— Опитайте се да ми простите — обадих се аз, когато Ан Катърик хвана ръката на приятелката си, за да вървят. Колкото и да не бях искал да я плаша или тревожа, сърцето ме заболя, когато погледнах нещастното й бледо, ужасено лице.
Мисис Клемънтс извърна очи към мен и поклати състрадателно глава.
— Лека нощ, сър — рече тя. — Нямате вина, зная, но защо не изплашихте мен вместо нея.
Те се отдалечиха на няколко крачки. Мислех, че вече сме се разделили, но Ан спря изведнъж и се отдръпна от приятелката си.
— Почакайте малко — каза тя. — Трябва да се сбогувам.
После се върна при гроба, положи нежно двете си ръце на мраморния кръст и го целуна.
— Сега се чувствувам по-добре — въздъхна тя, като ме погледна смирено. — Прощавам ви.
Тя се присъедини отново към спътницата си и двете излязоха от гробището. Видях ги, че спряха близо до църквата и поговориха с жената на клисаря, която бе излязла от къщата си и стоеше, наблюдавайки ни отдалече. После тръгнаха отново нагоре по пътеката, която водеше към степта. Гледах след Ан Катърик, докато изчезна, докато и последната следа от нея се загуби в дрезгавината — гледах с такава тревога и печал, като че ли за последен път виждах жената в бяло в този изтощителен свят.
XIV
Половин час по-късно вече бях в къщата и осведомявах мис Халкъм за всичко, що се бе случило.
Тя ме изслуша от началото до края мълчаливо, със съсредоточено внимание, което за жена с нейния темперамент и характер бе най-силното доказателство за това, колко сериозно й въздействува моят разказ.
— Предчувствувам нещо лошо — бе всичко, което каза, когато свърших. — Имам лошо предчувствие за бъдещето.
— Бъдещето би могло да зависи — намекнах аз — от това, как ще се възползуваме от настоящето. Съществува вероятност Ан Катърик да говори с по-голяма готовност и прямота пред една жена, отколкото е мен. Ако мис Феърли…
— За момента подобно нещо е изключено — прекъсна ме мис Халкъм по най-решителен начин.
— Тогава позволете ми да предложа — продължих аз — вие да се срещнете с Ан Катърик и да направите всичко, което е по силите ви, за да спечелите доверието й. Колкото до мен, аз се отказвам от мисълта да тревожа повторно бедното създание, както за зла участ вече я разтревожих. Имате ли нещо против да ме придружите утре до фермата?
— Абсолютно нищо. Бих отишла навсякъде и бих сторила всичко, което може да бъде в интерес на Лора. Как се казваше мястото?
— Трябва да го знаете добре. Наричат го Тодс Корнър.
— Разбира се. Тодс Корнър е една от фермите на мистър Феърли. Нашата млекарка тук е втората дъщеря на фермера. Тя непрекъснато ходи до фермата на баща си и може да е чула или видяла нещо, което би било полезно да знаем. Да разберем това веднага, ако момичето е долу?
Тя звънна и изпрати слугата да провери. Той се върна и съобщи, че млекарката била в момента на фермата. Не била си ходила у дома три дни и икономката й разрешила да „си отиде за час-два тази вечер.
— Мога да говоря с нея утре — каза мис Халкъм, когато слугата излезе от стаята. — Междувременно позволете да си изясня докрай каква ще бъде целта на разговора ми с Ан Катърик. За вас не съществува съмнение, че лицето, изпратило я в приюта, е сър Пърсивъл Глайд?
— Няма и сянка от съмнение. Единствената загадка, която остава, е загадката за неговите подбуди. Имайки пред вид голямото различие в житейското положение на двамата, което според мен изключва всякаква мисъл и за най-далечни взаимоотношения помежду им, за нас е от особено значение — дори и да се предположи, че тя наистина е трябвало да бъде сложена под забрана — да разберем защо той трябва да бъде лицето, поело сериозната отговорност за затварянето й…
— В частен приют, мисля, че казахте?
— Да, в частен приют за душевноболни, където беден човек не може да си позволи да даде сумата, необходима, за да се грижат за нея.
— Виждам откъде произлиза съмнението, мистър Хартрайт, и ви обещавам, че то ще бъде изяснено, независимо дали утре Ан Катърик ще ни окаже съдействие. Сър Пърсивъл Глайд няма да остане дълго в този дом, без да даде задоволителни обяснения на мистър Гилмор и на мен. Бъдещето на сестра ми е моята най-драгоценна грижа и аз имам достатъчно влияние върху нея, за да ми предостави известна власт, когато става въпрос за брака й.