С това за тази вечер се разделихме.
След закуската на следващата утрин изникна една пречка, която събитията от вечерта бяха заличили от ума ми и която не ни позволи да тръгнем веднага за фермата. Това бе последният ми ден в Лимъридж Хаус и се налагаше, щом пристигне пощата, да последвам съвета на мис Халкъм и да поискам позволението на мистър Феърли да съкрати с един месец ангажимента с оглед на непредвидената необходимост да се завърна в Лондон.
За щастие за правдоподобността на това извинение, що се отнасяше до благоприличието, сутрешната поща ми донесе две писма от приятели в Лондон. Занесох ги веднага в стаята си и изпратих слугата при мистър Феърли с молба да го посетя по делови въпрос.
Дочаках завръщането на прислужника без никакво чувство на притеснение как неговият господар би могъл да приеме искането ми. Трябваше да замила, със или без разрешението на мистър Феърли. Съзнанието, че съм направил сега първата крачка от тъжното пътуване, което оттук нататък щеше да раздели живота ми от живота на мис Феърли, изглежда, бе притъпило чувствителността ми към всякакви съображения, свързани със самия мен. Бях приключил с обидчивата си гордост на беден човек; бях приключил с всичките си дребни прояви на артистична суетност. Никакво високомерие от страна на мистър Феърли, ако ток поискаше да бъде високомерен, нямаше да ме нарани.
Прислужникът се върна със съобщение, за което не бях неподготвен. Мистър Феърли изразяваше съжаление, че здравословното му състояние точно тази сутрин било такова, че изключвало всякаква надежда да изпита удоволствието да ме приеме. Ето защо той молеше да приема извиненията му и да проявя любезността да му съобщя туй, що имах да му казвам, с писмо. Подобни съобщения ми бяха предавани през различни промеждутъци от моето тримесечно пребиваване в къщата. През цялото това време мистър Феърли бе се радвал «да ме има в къщата си», но ни веднъж не се бе почувствувал достатъчно добре, за да се види с мен втори път. Прислужникът занасяше на господаря си всяка нова партида рисунки, реставрирани и поставени от мен в рамки, с моите «почитания» и се връщаше с неговите «любезни комплименти», «искрени благодарности» и «дълбоко съжаление», че здравословното му състояние все още го принуждава да остане самотен затворник в стаята си. По-задоволително споразумение и за двете страни не би могло да се постигне. Трудно можеше да се каже при тези обстоятелства кой от нас питае по-силно чувство на признателност към услужливите нерви на мистър Феърли.
Седнах веднага да напиша писмото, изразявайки се колкото се може по-вежливо, по-ясно и по-кратко. Мистър Феърли не бързаше С отговора. Изтече близо час, преди да ми го връчат. Написан бе с равен и изящен почерк с лилаво мастило на хартия за писма, гладка като слонова кост и дебела почти като картон, и гласеше следното:
Мистър Феърли поднася своите почитания на мистър Хартрайт. Мистър Феърли трудно може да изрази (при сегашното състояние на неговото здраве) своята голяма изненада и разочарование от искането на мистър Хартрайт. Мистър Феърли не е делови човек, но той се посъветва със своя иконом, който е такъв, и тази личност потвърди становището на мистър Феърли, че молбата на мистър Хартрайт да получи разрешение да прекрати уговорката си не може да бъде оправдана по никакъв начин, с изключение може би на някой жизнено важен въпрос. Ако можеше лесно да бъде разклатено чувството на голямо възхищение към изкуството и неговите дейци, чието култивиране носи утеха и щастие в страдалческото съществуване на мистър Феърли, настоящата постъпка на мистър Хартрайт би го разклатила. Тя не постигна това, като се изключи отношението на мистър Феърли към мистър Хартрайт.
Излагайки своето мнение по този начин, тоест доколкото неговото остро нервно страдание му позволява да изложи каквото и да е, мистър Феърли няма какво да добави, освен да изрази решението си по отношение на крайно неестествената молба, отправена към него. Тъй като пълното спокойствие за тялото и ума е от свръхголямо значение в случая, мистър Феърли няма да позволи на мистър Хартрайт да наруши това спокойствие, като остане в Дома при обстоятелства от крайно раздразнително и за двете страни естество. Съответно мистър Феърли няма да прибегне до правото си на отказ, само с оглед на това да запази собственото си спокойствие, и съобщава на мистър Хартрайт, че може да си върви.