По алеята на западната тераса срещнах мистър Гилмор. Той очевидно ме търсеше, защото ускори крачка, щом взаимно се съзряхме. Настроението ми едва ли бе подходящо за компанията на непознат човек, но срещата бе неизбежна и аз се примирих с мисълта за нея.
— Търсех тъкмо вас — започна възрастният джентълмен. — Исках да ви кажа две думи, скъпи ми господине, и ако не възразявате, ще се възползувам от настоящата възможност. Откровено казано, мис Халкъм й аз обсъждахме семейни дела — дела, които са причината за моето присъствие тук — и в хода на разговора ни тя естествено стигна до този неприятен въпрос, свързан с анонимното писмо, и участието, което вие тъй похвално сте взели в предприетите досега действия. Разбирам добре, че това участие събужда у вас интерес, който в противен случай не бихте проявили, и затова искам да ви съобщя, че по-нататъшното водене на започнатото от вас разследване ще бъде предоставено на сигурни ръце. Скъпи ми господине, бъдете напълно спокоен: разследването ще бъде предоставено на мен.
— Мистър Гилмор, вие във всяко отношение сте по-подходящ от мен със съветите и действията си по този въпрос. Недискретно ли ще бъде от моя страна, ако попитам дали сте взели решение за начина, по който ще процедирате?
— Доколкото е възможно да се вземе решение, мистър Хартрайт, аз съм го взел. Възнамерявам да изпратя копие от писмото, придружено с изложение на обстоятелствата, до адвоката на сър Пърсивъл Глайд, с когото ме свързва известно познанство. Самото писмо ще задържа тук, за да го покажа на сър Пърсивъл, щом пристигне. Разпоредих се вече относно проследяването на двете жени, като изпратих един от прислужниците на мистър Феърли — доверено лице — да разпита на гарата. Човекът получи пари и напътствия, и в случай че открие нещо, ще тръгне подир жените. Това е всичко, което може да се направи до идването на сър Пърсивъл в понеделник. Самият аз не се съмнявам ни най-малко, че той с готовност ще даде всяко обяснение, което може да се очаква от един джентълмен и мъж на честта. Сър Пърсивъл, сър, стои много, високо — издигнато обществено положение, репутация извън всякакво подозрение; аз съм доста спокоен за резултатите — доста спокоен, мога с радост да ви уверя. Неща от подобен род се срещат непрекъснато в моята практика. Анонимни писма — злочеста жена — окаяно социално положение. Не отричам, че в конкретния случай има особени усложнения; но сам по себе си случаят, за жалост, е доста обичаен.
— Боя се, мистър Гилмор, че съм на различно становище от вашето.
— Точно тъй, скъпи ми господине, точно тъй. Аз съм стар човек и гледам практично. Вие сте млад човек и гледате романтично. Да не водим спор за възгледите си. Професионалният ми живот протича в атмосфера на спорове, мистър Хартрайт, и аз винаги се радвам, когато мога да избягам от нея, както съм избягал тук. Ще изчакаме събитията — да, да, да, — ще изчакаме събитията. Очарователно място. Добро ли е, за лов? Сигурно не; мисля, че земята на мистър Феърли не се охранява. И все пак очарователно място и възхитителни хора. Чувам, че вие рисувате, мистър Хартрайт? Завидно умение! Какъв е стилът ви?
Ние се впуснахме в неутрален разговор или по-точно мистър Гилмор говореше, а аз слушах. Вниманието ми, бе далеч от него и от темите, по които той говореше с такава лекота. Самотната разходка през последните два часа бе упражнила своето влияние върху мен: тя ми бе втълпила мисълта да ускоря заминаването си от Лимъридж Хаус. Защо дори и с една ненужна минута да продължавам тежкото изпитание да кажа сбогом? Кой повече се нуждаеше от моите услуги тук? Пребиваването ми в Къмбърланд не служеше вече на никаква полезна цел, позволението, получено от работодателя ми, не поставяше никакви ограничения за часа на заминаването. Защо да не сложа точката на мига?
Взех решение да го прекратя. Все още оставаха няколко часа, преди да се стъмни; нямаше никаква причина да не поема по обратния път за Лондон още същия следобед. Извиних се учтиво на мистър Гилмор с първия претекст, който Ми хрумна, за да го напусна, и се върнах веднага в къщата.
По стълбата към моята стая срещнах мис Халкъм, От бързината, с която вървях, и промяната в поведението ми тя разбра, че съм си наумил нещо ново, и попита какво се е случило. Изложих й причините, които са ме подбудили да ускоря заминаването си, точно както ги изложих тук.