(Край на разказа на Хартрайт)
Историята продължава от името на ВИНСЪНТ ГИЛМОР, живеещ на Чансъри Лейн, адвокат
I
Пиша тези редове по молба на моя приятел мистър Уолтър Хартрайт. По този начин ще станат достояние известни събития, които засегнаха сериозно интересите на мис Феърли и които се случиха след заминаването на мистър Хартрайт от Лимъридж Хаус.
Не е необходимо да казвам дали съм „за“ или „против“ разкриването на забележителната семейна история, от която моят разказ съставлява важна част. Мистър Хартрайт пое тази отговорност върху себе си и обстоятелствата, които предстои да бъдат изложени, ще покажат, че е въпрос на негово лично желание, тъй като той напълно си спечели правото за това. Възприетият от него план, за да представи по най-правдив и жив начин историята на другите, изисква тя да бъде разказвана на всеки последователен етап от развитието на събитията от лицата, пряко свързани с протичането на тези събития. Моето появяване тук като разказвач се налага следователно от възприетия способ. Аз бях в Къмбърланд по време на краткия престой на сър Пърсивъл Глайд под покрива на мистър Феърли и взех лично участие в решаването на един важен въпрос. Ето защо мой дълг е да добавя тези нови редове към нишката на събитията и да я поема там, където за настоящия момент мистър Хартрайт я остави.
Пристигнах в Лимъридж Хаус в петък, втори ноември. Целта ми беше да остана в дома на мистър Феърли до пристигането на сър Пърсивъл Глайд. Ако това събитие доведеше до определянето на някаква дата за съюза на сър Пърсивъл с мис Феърли, аз трябваше да отнеса със себе си в Лондон необходимите нареждания и да се заема с изготвянето на брачния договор на дамата.
В петъка не бях удостоен с разговор от страна на мистър Феърли. Години наред той беше или си въобразяваше, че е болен и не се чувствуваше достатъчно добре, за да ме приеме. Мис Халкъм бе първият член от семейството, когото видях. Тя ме посрещна на външната врата и ме представи на мистър Хартрайт, който от известно време пребиваваше в Лимъридж.
Видях мис Феърли по-късно, едва на вечеря. Не изглеждаше добре, както установих със съжаление. Тя е сладко, обично момиче, приветливо и внимателно към всички, които я заобикалят, тъй както беше и прекрасната й майка — макар че, по мое мнение, тя прилича на баща си. Мисис Феърли имаше тъмни очи и коса и по-голямата й дъщеря мис Халкъм ми напомня силно за нея. Мис Феърли свири за нас тази вечер, но по моему не тъй добре, както обикновено. Изкарахме една игра на вист — истинско оскверняване на тази благородна игра, що се отнася до начина, по който я играхме. Мистър Хартрайт ми направи благоприятно впечатление при нашето запознанство, но скоро открих, че той не се е отърсил от слабостите на общуването, присъщи на възрастта му. Има три неща, които нито един млад мъж от сегашното поколение не е в състояние да извърши. Те не изпитват наслада от виното, което пият, не могат да играят вист и не умеят да направят комплимент на една дама. Мистър Хартрайт не беше изключение от общото правило. Инак, дори в онези дни на твърде краткото ни познанство, той ми направи впечатление на скромен млад човек с поведение на джентълмен.
Така премина петъкът. Не споменавам нищо за по-сериозните въпроси, които занимаваха вниманието ми през този ден — анонимното писмо до мис Феърли, мерките, които сметнах за редно да взема, когато въпросът бе изложен пред мен, и убеждението, което хранех, че сър Пърсивъл Глайд с готовност ще предостави обяснение на обстоятелствата — тъй като, доколкото ми е известно, това е направено в подробности в разказа, предхождащ моя.
В съботата мистър Хартрайт бе отпътувал, преди да слезна на закуска. Мис Феърли остана в стаята си през целия ден, а мис Халкъм ми се видя подтисната. Домът не бе същият, както по времето на мистър и мисис Филип Феърли. Преди обеда се разходих сам и разгледах някои от местата, видени от мен преди повече от тридесет години, когато за първи път отседнах в Лимъридж във връзка с уреждането на семейните дела.