Обяснението, което незабавно се зае да поднесе, бе тъй просто и задоволително, както през цялото това време очаквах да бъде.
В миналото мисис Катърик, осведоми ни той, го задължила да се реваншира по определен начин за вярната й служба и услугите, които била правила на негови роднини и на него самия. Тя била дваж нещастна поради брака си със съпруг, който я напуснал, и поради факта, че от ранна възраст умственото развитие на единственото й дете било забавено. Макар че поради брака си се преместила в друга част на Хампшър, отдалечена от областта, в която са разположени земите на сър Пърсивъл, той се погрижил да не я изгубва от погледа си — при това приятелското му чувство към бедната жена, пред вид на извършените от нея услуги в миналото, се засилило много от възторга спрямо търпението и храбростта, с които понасяла своето нещастие. С течение на времето симптомите за душевното разстройство на злочестата й дъщеря нараснали сериозно дотам, че се наложило да я поставят под медицински контрол. Мисис Катърик сама осъзнала тази необходимост, но същевременно изпитвала предразсъдъците, присъщи на хора от нейното порядъчно положение, и не можела да приеме детето й да бъде изпратено като просяк в обществен приют. Сър Пърсивъл се отнесъл с уважение към този довод, както се отнасял с уважение към всяка почтена свобода на чувствата, независимо от това в коя обществена категория се проявява тя, и решил да засвидетелствува своята благодарност за някогашната преданост на мисис Катърик към неговите интереси и тези на семейството му, като поеме разноските по пребиваването на дъщеря й в един солиден частен приют за душевноболни.
За голямо съжаление на майката и за негово съжаление нещастното създание открило участието, което обстоятелствата го принудили да вземе за поставянето й под запрещение, и в резултат на това у нея се породила изключително силна омраза и недоверие към него. С тази омраза и недоверие, изразявани по различни начини в приюта, можело очевидно да се обясни и анонимното писмо, написано след бягството й. Ако припомняйки си документа, мис Халкъм и мистър Гилмор не намирали в него потвърждение на тази гледна точка или ако желаели да научат някои допълнителни подробности за приюта (чийто адрес той съобщи, както и имената на двамата лекари, по чието писмено становище пациентката била приета), той бил готов да отговори на всички техни въпроси и да разсее всяко съмнение. Той постъпил според дълга си към нещастната млада жена, като наредил на адвоката си да не жали средства, за да я открие и да я предаде отново на лекарските грижи, и сега само желаел силно да изпълни също тъй ясно и открито дълга си към мис Феърли и към нейното семейство.
Първият, който заговори в отговор на молбата му, бях аз. Напълно бях наясно как трябва да действувам. Голямата красота на Закона се заключва в това, че той може да оспорва всяко човешко твърдение, независимо от обстоятелствата, при които е направено, и формата на изложението. Ако бях усетил професионално, че трябва да заведа дело срещу сър Пърсивъл Глайд по силата на собственото му обяснение, несъмнено щях да го направя. Но дългът ми ме насочи в друга посока; задачата ми бе от чисто мисловен характер. Аз трябваше да преценя обяснението, което току-що бяхме чули, да почета подобаващо, отличната репутация на джентълмена, който го бе дал, и да отсъдя честно правдоподобността на разказа му. Лично аз бях убеден в нея и съответно заявих, че според мен обяснението му безспорно е задоволително.
Мис Халкъм, след като ме погледна много сериозно, изрече от своя стрина няколко думи в същия смисъл — с известно колебание обаче, което според мен не бе обосновано от обстоятелствата. Не мога да кажа със сигурност дали сър Пърсивъл забеляза това, или не. Според мен той го забеляза, защото отново се върна на въпроса, макар че по всички норми на благоприличието би могъл вече да го изостави.
— Ако ясното излагане на фактите от моя страна бе насочено само към мистър Гилмор — заяви той, — аз бих сметнал всякакво по-нататъшно споменаване на този неприятен въпрос за излишно. Справедливо бих могъл да очаквам, че мистър Гилмор, като джентълмен, ще повярва на честната ми дума; а щом той е сторил това, може да се сложи край на всички разисквания по темата. Но отношението ми спрямо една дама не е същото. Аз й дължа онова, което не бих допуснал спрямо нито един мъж — доказателство на истината, в която я уверявам. Вие не можете да поискате това доказателство, мис Халкъм, и ето защо мой дълг е да го предложа на вас и още повече на мис Феърли. Смея ли да ви помоля да пишете веднага до майката на тази нещастна жена — мисис Катърик, за да поискате нейното показание в потвърждение на обяснението, което току-що ви дадох.