В сряда пощата донесе със себе си едно събитие — отговора от мисис Катърик. Направих копие от документа, което запазих и което сега мога да представя. В него се казваше:
„Госпожице, позволете ми да потвърдя получаването на вашето писмо, в което ме питате дали моята дъщеря Ан е била предадена на медицински надзор с мое знание и съгласие и дали участието в тази работа на сър Пърсивъл Глайд е такова, че да заслужава изразяване на благодарност от моя страна към този джентълмен. Надявам се, че ще бъдете доволна да получите положителния ми отговор по двата въпроса и ви уверявам, че оставам с уважение към вас.
Кратко, ясно и точно на въпроса; по форма — твърде делово писмо, за да бъде написано от жена, по съдържание — не би могло да се желае по-голяма категоричност в потвърждение на обяснението на сър Пърсивъл Глайд. Такова бе моето мнение и с известни малки уговорки мнението и на мис Халкъм. Когато писмото бе показано на сър Пърсивъл, той, изглежда, не се изненада от острия му тон и сбитата му форма. Каза ни, че мисис Катърик е жена, която пести излишните думи, човек с ясни мисли, прям и без въображение, който пише кратко и разбираемо, тъй както и говори.
Сега, когато отговорът бе получен, предстоеше да се изпълни следващото задължение — да бъде запозната мис Феърли с обяснението на сър Пърсивъл. Мис Халкъм се зае с тази задача и излезе от стаята, за да отиде при сестра си, когато ненадейно се върна и седна до креслото, където четях вестник. Сър Пърсивъл бе излязъл преди минута, за да разгледа конюшните, и сега в стаята бяхме само ние.
— Предполагам, че наистина направихме всичко, което можем? — каза тя, като обръщаше и въртеше писмото на мисис Катърик в ръка.
— Ако сме приятели на сър Пърсивъл, които го познават и му вярват, направихме всичко и повече от всичко, което е необходимо — отговорих аз, леко раздразнен от появилото се у нея повторно колебание. — Но ако сме врагове, които го подозират…
— За това не трябва дори да се мисли — прекъсна ме тя. — Ние сме приятели на сър Пърсивъл и ако великодушието и снизхождението могат да повлияят на уважението ни към него, би трябвало да бъдем също и негови почитатели. Знаете, че вчера той се видя с мистър Феърли и след това излезе с мен.
— Да. Видях ви да яздите заедно.
— Отначало заговорихме за Ан Катърик и за странната среща на мистър Хартрайт с нея. Но скоро изоставихме тази тема и сър Пърсивъл заговори най-безкористно за годежа си с Лора. Заяви, че е забелязал подтиснатото й настроение и че е склонен, освен ако не бъде убеден в противното, да отдаде на тази причина промяната в нейното поведение към него по време на сегашното му посещение. Ако обаче има друга сериозна причина, той би искал да не се оказва натиск върху намеренията й нито от страна на мистър Феърли, нито от мен. В такъв случай той моли само тя да си припомни за последен път обстоятелствата, при които е направен годежът между тях, както и неговото поведение от началото на ухажването до настоящия момент: Ако след справедлив размисъл по тези два въпроса тя пожелае с пълна сериозност той да се оттегли от претенциите си за честта да бъде неин съпруг и ако тя самата му го каже ясно, той ще се пожертвува, като й предостави пълната свобода да се откаже от годежа.
— Нито един мъж не би могъл да каже повече от това, мис Халкъм. Изхождайки от личния ми опит, мисля, че малцина в това положение биха казали толкова много.
Тя замълча, след като изрекох тези думи, и ме погледна странно объркана и същевременно отчаяна.
— Не обвинявам никого, не подозирам никого — избухна тя рязко. — Но аз не мога и няма да поема отговорността да убедя Лора за този брак.
— Това е точно позицията, която сър Пърсивъл Глайд ви е помолил да заемете — отвърнах учуден аз. — Той ви е помолил да не оказвате натиск върху нейните намерения.
— И непряко ме задължава да го направя, ако й предам неговото искане.
— Как е възможно това?
— Познавайки Лора, можете сам да си отговорите, мистър Гилмор. Ако й кажа да размисли върху обстоятелствата около годежа й, аз веднага ще въздействувам върху две от най-силните й чувства — върху обичта към паметта на баща й и безкомпромисността, с която се отнася към истината. Вие знаете, че в живота й няма обещание, което да не е изпълнила; знаете, че тя пое това задължение в началото на фаталната болест на баща й и че пред смъртния му одър говореше с надежда и радост за брака си със сър Пърсивъл Глайд.