Признавам, че останах леко поразен от тази гледна точка към случая.
— Уверен съм — започнах аз, — че в казаното от вас няма намек за користност от страна на сър Пърсивъл по отношение на резултата, за който току-що споменахте?
Честното й, безстрашно лице даде отговора, преди тя да каже каквото и да било.
— Смятате ли, че бих останала дори и за миг в компанията на човек, когото подозирам в подобна низост? — отвърна сърдито тя.
Приятно ми беше да изпитам върху себе си искрите на искреното й възмущение. В моята професия човек, се среща с толкова много злонамереност и толкова малко възмущение.
— В такъв случай — продължих аз — позволете да ви кажа на нашия правен език, че се отклонявате от същността. Каквито и да бъдат последиците, сър Пърсивъл е в правото си да иска от вашата сестра внимателно да обмисли поетото задължение от всяка логична гледна точка, преди да поиска да бъде освободена от него. Ако това злочесто писмо я е настроило срещу него, вървете веднага и й кажете, че той доказа невинността си пред вас и пред мен. Какъв подтик за възражения срещу него може да има тя след всичко това? Какво извинение би могла да посочи за промяната на своето решение спрямо един човек, когото фактически е приела за свой съпруг преди повече от две години?
— Смея да кажа, мистър Гилмор, че в очите на закона и на здравия разум — никакво. Ако тя все още се колебае и ако аз все още се колебая, трябва да си обясните нашето странно поведение, ако желаете, с каприз от страна и на двете ни. И затова трябва да приемем порицанието колкото можем по-леко.
При тези думи тя стана изведнъж и излезе. Когато една разумна жена е изправена пред сериозен въпрос и го отбягва с лекомислен отговор, в деветдесет и девет на сто от случаите това е сигурен знак, че тя крие нещо. Започнах отново да чета вестника, подозирайки силно, че мис Халкъм и мис Феърли имаха помежду си някаква тайна, която не искаха да споделят със сър Пърсивъл и с мен. Това ми се стори жестоко и за двама ни, особено за сър Пърсивъл.
Моите съмнения или по-точно казано моите убеждения се потвърдиха от думите и поведението на мис Халкъм, когато я видях отново по-късно същия ден. Тя бе подозрително кратка и сдържана, осведомявайки ме за резултата от разговора със сестра й. Както излизаше, мис Феърли бе изслушала мълчаливо цялата история около писмото, изложена пред нея от вярната гледна точка; но когато мис Халкъм продължила по-нататък, заявявайки, че целта на посещението на сър Пърсивъл в Лимъридж е да я убеди да определи ден за бракосъчетанието, тя сложила край на въпроса, молейки за време. Ако сър Пърсивъл приемел да я остави на спокойствие сега, тя поемала задължението да му даде окончателния си отговор преди края на годината. Била тъй разстроена и развълнувана, когато помолила за тази отсрочка, че мис Халкъм й обещала да използува своето влияние, за да я получи; и с това по най-гореща молба на мис Феърли били прекратени всякакви по-нататъшни обсъждания на въпроса за сватбата.
Тъй направеното предложение за временно споразумение може и да е било удобно за младата дама, но то се оказа до известна степен затрудняващо за автора на тези редове. Сутрешната поща бе донесла писмо от моя съдружник, което ме задължаваше на другия ден да се върна в града със следобедния влак. Беше напълно вероятно, че няма да намеря повторна възможност да се явя в Лимъридж до края на годината. В този случай, ако допуснехме, че мис Феърли реши в края на краищата да остане вярна на поетото задължение, налагащите се лични контакти с нея, преди да изготвя договора, се оказваха очевидно невъзможни и ние трябваше да започнем една преписка по въпроси, които задължително се обсъждат в разговори между двете страни. Не казах нищо за това затруднение, докато сър Пърсивъл не бе уведомен относно поисканата отсрочка. Той бе твърде галантен джентълмен, за да не зачете молбата незабавно. Когато мис Халкъм ми съобщи за това, аз й казах, че трябва непременно да говоря със сестра й, преди да напусна Лимъридж; и ето защо бе уговорено на другата сутрин да се видя с мис Феърли в личната й гостна. Тя не слезе да вечеря, нито се присъедини по-късно към нас. Извини се с леко неразположение и на мен ми се стори, че когато сър Пърсивъл чу това, той малко се подразни, както и можеше да се очаква.
На другата сутрин, веднага щом приключи закуската, аз се качих в гостната на мис Феърли. Бедното момиче бе толкова бледо и тъжно и пристъпи да ме посрещне с такава готовност и изящество, че решението ми да й държа лекция за капризите и нерешителността й, върху което мислех, качвайки се нагоре, се изпари на мига. Поведох я обратно към стола, от който бе станала, и седнах срещу нея. Любимата й начумерена хрътка беше в стаята и аз очаквах, че ще ме посрещне с лай и желание да ме ухапе. Но странно, своенравното малко животинче измами очакванията ми, като скочи върху скута ми и щом седнах, набута приятелски острата си муцунка в ръката ми.