Настъпваше часът за моето заминаване. Пратих да съобщят на мистър Феърли, че бих почакал, за да се сбогувам с него, в случай че пожелае, но че го моля да ме извини, ако това стане набързо. Той изпрати отговор, написан с молив върху хвърчащо листче: „Най-сърдечни чувства и добри пожелания, скъпи Гилмор. Всякакъв вид припряност е неизразимо болезнена за мен. Моля ви, грижете се за себе си. Довиждане.“.
Точно преди да тръгна, се видях за малко насаме с мис Халкъм.
— Казахте ли на Лора всичко, което искахте? — запита тя.
— Да — отвърнах. — Останала е без сили и е много изнервена. Радвам се, че има човек като вас, който да се грижи за нея.
Острият поглед на мис Халкъм изучаваше внимателно лицето ми.
— Вие променяте становището си относно Лора — каза тя. — Днес сте склонен да проявите по-голяма снизходителност към нея, отколкото вчера.
Нито един разумен мъж не започва, ако не е под готвен, словесен двубой с една жена. Само казах: — Дръжте ме в течение. Няма да направя нищо, преди да получа вест от вас.
Тя продължаваше да ме гледа изпитателно.
— Иска ми се всичко да е свършило, да е свършило, мистър Гилмор. И за вас е така.
При тези думи тя си тръгна.
Сър Пърсивъл най-любезно настоя да ме изпрати до вратата на каретата.
— Ако някога ви се случи да бъдете близо до моите земи — каза той, — моля ви, не забравяйте, че желанието ми да задълбочим нашето познанство е голямо и искрено. Изпитаният и доверен стар приятел на това семейство ще бъде винаги добре дошъл гост във всяка от моите къщи.
Мъж, на който наистина трудно може да се устои — благовъзпитан, внимателен, лишен — за радост на околните — от всякаква горделивост; джентълмен до мозъка на костите си. Пътувайки към гарата, почувствувах, че бих сторил с охота всичко в интерес на сър Пърсивъл, всичко на този свят, освен да изготвя брачния договор на неговата съпруга.
III
Измина седмица от връщането ми в Лондон, без да получа известие от мис Халкъм.
На осмия ден сред другите писма на писалището ми бе поставено и писмо, надписано с нейния почерк. Съобщаваше ми се, че сър Пърсивъл Глайд е окончателно приет и че бракосъчетанието ще се състои, според първоначалните уговорки, преди края на годината. Датата на церемонията се очертавала през втората половина на декември. Двадесет и първият рожден ден на мис Феърли бил в края на месец март. Ето защо, според това споразумение, тя щяла да стане съпруга на сър Пърсивъл три месеца преди да навърши пълнолетие.
Не, трябваше да се изненадвам, не трябваше да съжалявам; но въпреки това бях изненадан и съжалявах. Някакво малко разочарование, породено от лаконичността на писмото на мис Халкъм, се смеси с тези чувства и направи своето, за да разстрои спокойствието ми през този ден. В шест реда тя ме уведомяваше за брачното предложение, в още три ми съобщаваше, че сър Пърсивъл е отпътувал от Къмбърланд за дома си в Хампшър, и в две заключителни изречения отбелязваше — първо, че Лора се нуждаела много от промяна и по-весела компания; второ, че тя незабавно била решила да опита въздействието на една такава промяна, като заведе сестра си на гости при някакви стари приятели в Йоркшър. С това писмото свършваше без нито една дума, която да обясни какви са били обстоятелствата, предизвикали решението на мис Феърли спрямо сър Пърсивъл Глайд само седмица след като я бях видял за последен път.
По-късно причината за това неочаквано решение ми биде напълно обяснена. Не е моя работа да я излагам неточно по свидетелски показания. Обстоятелствата са лично преживени от мис Халкъм и в разказа и, който ще последва моя, тя ще ги опише с всички подробности така, както са се случили. Междувременно мой дълг — преди на свой ред да оставя перото и да се оттегля от историята — е да разкажа за последното събитие, свързано с предвиждания брак на мис Феърли, към което имам отношение — а именно изготвянето на брачния договор.
Не е възможно да се позова разбираемо на този документ, без най-напред да навляза в някой подробности, свързани с паричните дела на младоженката. Ще се опитам да направя моето обяснение кратко и ясно, без да го утежнявам с професионални неясноти и формалности. Въпросът е от изключително значение. Предупреждавам всички читатели на тези редове, че наследството на мис Феърли съставлява много сериозна част от историята на мис Феърли и че компетентността на мистър Гилмор в тази област трябва да стане и тяхна компетентност, ако искат да разберат разказите на лицата, които тепърва предстоят.