В отговор я притеглих само по-близо до себе си. Страхувах се, че ще се разплача, ако заговоря. Сълзите ми не текат така лесно, както би трябвало; те идват като мъжките сълзи с ридания, които сякаш ме разкъсват и които плашат всички около мен.
— От много дни мисля за това, скъпа — продължи тя, като въртеше около пръстите си косата ми с онова детско неспокойство, от което горката мисис Веси все още търпеливо и напразно се опитва да я отучи. — Мислих много сериозно и мога да вярвам на храбростта си, когато собствената ми съвест казва, че съм права. Нека да говоря с него утре — в твое присъствие, Мариан. Няма да кажа нищо лошо — нищо, от което ти или аз да се срамуваме. Ох, как ще се облекчи сърцето ми и ще дойде краят на тази презряна потайност. Искам само да зная и усещам, че от моя страна няма да има повече измама, за която да отговарям, а после, когато чуе това, що искам да му кажа, нека постъпи с мен, както желае.
Тя въздъхна и отново сложи глава на гърдите ми. Тъжни и лоши предчувствия за това какъв ще бъде краят тегнеха в мислите ми, но макар и изпълнена все още с недоверие към себе си, й казах, че ще постъпя така, както иска. Лора ми благодари и постепенно заговорихме за други неща.
Присъедини се отново към нас за вечерята, а поведението и държането й към сър Пърсивъл бяха по-непринудени от всеки друг път. По-късно седна на пианото, избирайки нова музика — помпозна, но безжизнена. Откакто бедният Хартрайт си замина, тя нито веднъж не изсвири нежните, стари мелодии на Моцарт, които той така много харесваше. Този нотен албум вече не е на поставката. Тя го прибра, за да не може никой да го намери и да я накара да свири от него.
Нямах никаква възможност да разбера дали намерението, което имаше сутринта, се е променило, или не, докато тя не пожела лека нощ на сър Пърсивъл и после сама ме осведоми, че то е останало все същото. Каза му много спокойно, че желае да говори с него След закуска и че той може да я намери във всекидневната, където ще бъде с мен. При тези думи той промени цвета си и аз усетих, че ръката му леко потреперва, когато дойде мой ред да я стисна. Събитието от следващата сутрин щеше да реши живота му за в бъдеще и той очевидно го знаеше.
Както обикновено влязох през вратата между вашите две спални, за да кажа на Лора лека нощ, преди да си легне. Навеждайки се над нея да я целуна, видях малкия скицник с рисунките на Хартрайт, полускрит под възглавницата й точно там, където обичаше да крие любимите си играчки, когато беше дете. Не намерих сили в душата си да кажа нещо, а само посочих скицника и поклатих глава. Тя протегна ръце към страните ми и притегли лицето ми към нейното, докато устните ни се срещнаха.
— Остави го тук тази нощ — прошепна тя. — Утрешният ден може да бъде жесток и да ме накара да се сбогувам с него завинаги.
Девети. — Първото събитие от следващата сутрин не повдигна духа ми: получих писмо от бедния Уолтър Хартрайт. То идва в отговор на моето, в което го уведомих как сър Пърсивъл доказа невинността си по отношение на подозренията, изразени в писмото на Ан Катърик. Той пише кратко и с горчивина за обясненията на сър Пърсивъл, отбелязвайки само, че няма правото да изразява мнението си за хора, които стоят над него. Това е тъжно, но случайните споменавания за него самия ме опечаляват още повече. Пише ми, че с всеки изминал ден усилието да се върне към старите си навици и занимания не само че не става по-лесно, но му причинява по-голяма мъка и ме умолява, ако имам някакво влияние, да го упражня, за да му намеря работа, която да налага отсъствието му от Англия и да го отведе по нови места сред нови хора. Готовността ми да изпълня молбата му се увеличи още повече от един пасаж в края на писмото, който доста ме разтревожи.
След като споменава, че не е виждал, нито пък е чувал нещо за Ан Катърик, той изведнъж сменя тона и намеква най-неочаквано и загадъчно, че след завръщането му в Лондон непрекъснато е наблюдаван и следен от странни мъже. Признава, че не може да докаже това необикновено подозрение, като посочи някакви конкретни лица, но твърди, че самото подозрение присъствува в него деня и нощя. Това ме плаши, защото ми се струва, че неговата фикс-идея за Лора започва да тежи твърде много на съзнанието му. Ще пиша незабавно на някои от влиятелните стари приятели на майка ми в Лондон и ще доведа до тяхното внимание искането му. Промяната на обстановката и заниманията може наистина да се окаже спасителна в този кризисен момент от живота му.
За мое голямо облекчение сър Пърсивъл изпрати своите извинения, че няма да закуси с нас. Рано сутринта изпил чаша кафе в стаята си и все още се занимавал с писането на писма. В единадесет часа, ако това време е удобно, той ще има честта да бъде на услугите на мис Феърли и мис Халкъм.