Очите ми наблюдаваха лицето на Лора, докато ни предаваха това съобщение. Още сутринта, когато влязох в стаята й, тя ми се стори необяснимо спокойна и сдържана и през цялото време, докато закусвахме, не се промени. Дори когато седяхме заедно на канапето в нейната стая, очаквайки сър Пърсивъл, тя все още пазеше самообладание.
— Не се страхувай, Мариан — бе всичко, което каза. — Аз мога да загубя контрол пред един стар приятел като мистър Гилмор или пред любимата си сестра, но това няма да се случи пред сър Пърсивъл Глайд.
Гледах я и я слушах в мълчаливо изумление. През всичките години на нашата близост и интимност тази пасивна сила на характера й бе останала скрита от мен, скрита дори и от нея самата, докато любовта я откри и страданието я призова.
Щом часовникът върху полицата на камината удари единадесет, сър Пърсивъл почука на вратата и влезе. Чертите на лицето му до една изразяваха подтиска на тревога и възбуда. Сухата остра кашлица, която го тормози често, сега, изглежда, го безпокоеше повече от всякога. Той седна срещу нас от другата страна на масата, а Лора остана до мен. Изгледах внимателно и двамата — той бе по-бледият.
Сър Пърсивъл изрече няколко банални думи с видимото усилие да запази привичната лекота в държането си. Но от тях гласът му не стана по-твърд, нито пък се скриха неспокойствието и смущението, които се четяха в погледа му. Самият той, изглежда, бе усетил това, защото спря насред изречението и се отказа дори от опита да прикрива повече притеснението си.
Настъпи само миг на мъртва тишина, преди Лора да се обърне към него:
— Искам да говоря с вас, сър Пърсивъл, по въпрос твърде важен и за двама ни. Сестра ми е тук, защото нейното присъствие ми помага и ми вдъхва увереност. Тя не ми е подсказала нито една дума от това, което ще ви кажа. Изразявам собствените си мисли — не нейните. Сигурна съм, че ще бъдете така любезен да разберете това, преди да съм продължила по-нататък.
Сър Пърсивъл се поклони. Дотук тя действуваше със съвършено външно спокойствие и благоприличие. Погледна го и той я погледна. Стори ми се, поне в началото, че бяха решили да бъдат откровени.
— Разбрах от Мариан — продължи тя, — че само ако поискам да се освободя от нашия годеж, вие ще ми дадете това право. Много великодушно е от ваша страна, сър Пърсивъл, да ми предадете подобна вест. Това ви прави чест и трябва да кажа, че съм признателна за предложението. Надявам се, че на мен пък ми прави чест да ви осведомя, че отказвам да го приема.
Напрегнатото му лице се отпусна малко; но аз видях как единият му крак незабележимо, тихо, ала неспирно потупва по килима под масата и усетих, че вътрешно той е все така тревожен.
— Не съм забравила — рече тя, — че вие поискахте разрешението на баща ми, преди да ме удостоите с предложение за брак. Навярно вие също не сте забравили какво казах аз, когато приех нашия годеж? Осмелих се да ви кажа, че преди всичко влиянието на баща ми и съветите му са определили моето решение да ви дам обещанието си. Ръководеше ме баща ми, защото за мен той винаги беше най-искреният от всички съветници, най-добрият и най-скъпият от всички закрилници и приятели. Сега вече го загубих — остава ми да обичам „само спомена за него, но вярата ми в този скъп, мъртъв приятел е непоклатима. Вярвам в този миг тъй силно, както винаги съм вярвала, че той знаеше кое е най-доброто и че неговите въжделения и желания трябва да бъдат и мои.
Гласът й потрепери за първи път. Неспокойните й пръсти се прокраднаха до скута ми и се вкопчиха здраво в ръката ми. Последва отново минута мълчание, преди да заговори сър Пърсивъл.
— Смея ли да попитам — каза той — дали с нещо съм се оказал недостоен за доверието, което досега бе най-голямата чест и щастие за мен?
— В поведението ви не съм открила нищо, което да мога да виня — отвърна тя. — Вие се отнасяте към мен все така внимателно и търпеливо. Вие заслужихте доверието ми и нещо по моему още по-важно — заслужихте доверието на баща ми, на което се основава и моето. Не съществува никакъв повод, дори ако исках да намеря такъв, за да помоля да ме освободите от клетвата ми. Всичко, казано дотук, бе продиктувано от желанието ми да потвърдя цялата си признателност към вас. Уважението ми към тази признателност, моето уважение към паметта на баща ми и към собственото ми обещание не ми позволяват да променя сегашните ни взаимоотношения. Развалянето на нашия годеж трябва да бъде изцяло ваше желание и ваше дело, сър Пърсивъл — не мое.
Притесненото потупване на крака му спря изведнъж и той се облегна нетърпеливо на масата.