Тя обви ръце около шията ми и прошепна последните думи в ухото ми със страстна наслада от това, че ги произнася, при което едва не умрях от мъка. Цялото дълго въздържание, което си бе налагала, се отприщи в този пръв и последен изблик на нежност. Тя се отскубна от мен с истерична решимост и се хвърли на канапето, раздирана от ридания и сълзи, които тресяха тялото й от главата до петите.
Напразно се опитвах да я утеша и да я успокоя; не бе в състояние да се утеши, нито пък успокой. Такъв беше тъжният, неочакван и за двете ни край на този паметен ден. Когато кризата отзвуча, тя бе твърде изтощена, за да говори. Към обяд заспа и аз прибрах скицника, за да не го види, когато се събуди. След като отново отвори очи и ме погледна, лицето ми бе неспокойно, независимо от това, що изпитваше сърцето ми. Повече не си казахме нищо за тежкия сутрешен разговор. Името на сър Пърсивъл не бе споменато. През останалата част от деня нито една от двете ни не намекна за Уолтър Хартрайт.
Десети. — Като разбрах тази сутрин, че е на себе си и се владее, аз се върнах към болезнената тема от вчера с единствената цел да я помоля да ми позволи да говоря със сър Пърсивъл и мистър Феърли по-ясно и по-категорично, отколкото тя би могла да говори с всеки един от тях относно този печален брак. Тя ме прекъсна нежно, но твърдо насред моите възражения.
— Оставих вчерашния ден да реши — каза ми — и вчерашният ден взе решението. Твърде късно е да се връщаме назад.
Днес следобед сър Пърсивъл говори с мен за случилото се в стаята на Лора. Той ме увери, че небивалата вяра, гласувана му от нея, е събудила в отговор в съзнанието му убеждението за невинността и чистотата й, защото дори и за миг не бил изпитал недостойна ревност нито в нейно присъствие, нито по-късно, когато останал сам. Въпреки дълбоката си покруса от злощастното чувство, попречило на уважението и отношението, които при други обстоятелства вече би изпитвала спрямо него, той бил твърдо убеден, че това чувство е останало несподелено и ще остане несподелено и в бъдеще, независимо от всички възможни промени в обстановката, за които човек би могъл да помисли. Това било безусловното му убеждение и най-силното доказателство за него било уверението, което той сега представяше, че не изпитвал никакво любопитство да разбере дали чувството е отскоро, или не, нито пък кой е неговият обект. Пълната му вяра в мис Феърли била достатъчна, за да се чувствува удовлетворен от това, което тя е сметнала за необходимо да му каже, и той наистина не можел да бъде обвинен и в най-малкото стремление да чуе повече.
Той остана в очакване, след като изрече тези думи, и ме погледна. Изпитвах твърде силни угризения за необоснованото си предубеждение спрямо него, за недостойното подозрение, че очаква от мен да отговаря импулсивно на същите тези въпроси, които той бе изразил решителността си да не задава, че избягнах с чувство на объркване всичко, свързано с тази тема. Същевременно твърдо възнамерявах да не пропусна и най-малката възможност да пледирам за каузата на Лора и изказах смело съжалението си, че неговото благородство не го е повело още една крачка напред, за да го убеди да се оттегли изцяло от брака.
Тук отново той ме обезоръжи, като не се опита да се защищава. Просто ме помоли да не забравям разликата между това да позволи на мис Феърли да се откаже от него, което било само въпрос на подчинение, и принудата сам да се откаже от нея, което, с други думи, било равносилно да поискам от него самоубийство на най-съкровените му надежди. Държането й предния ден така засилило непроменените през тези две дълги години любов и възхищение към нея, че всякаква пламенна борба срещу тези чувства от негова страна му била изцяло неподвластна. Сигурно го смятам за слаб, себичен, безчувствен към същата тази жена, която боготвори — и той трябва покорно, доколкото му е възможно, да сведе глава пред моето мнение, — като същевременно иска само да ме попита дали бъдещето й като неомъжена жена, линееща по едно неудачно насочено чувство, което не би могла никога да признае, може да й обещае по-светла перспектива от бъдещето й като съпруга на един мъж, боготворящ дори и земята, по която тя стъпва? Във втория случай с течение на времето съществува надежда, колкото и незначителна да е; в първия случай, тъй както тя представяше нещата, нямаше никаква надежда.
Отговорих му — по-скоро защото имам женски език и трябва да отговарям, отколкото защото имах някакви убедителни доводи. Повече от ясно бе, че позицията, възприета от Лора предния ден, му бе дала преимущество, ако той искаше да се възползува от него и че той бе пожелал да се възползува. Почувствувах това тогава и го чувствувам не по-малко силно сега, когато пиша тези редове.