Няма съмнение — макар че някакво необяснимо своенравие не ми позволява аз самата да го видя, — няма съмнение, че бъдещият съпруг на Лора е много хубав мъж. Да започнем с това, че правилните черти са преимущество за личността, а той ги има. Светлокафявите очи, били те на мъж или жена, са много привлекателни; а той ги има. Дори плешивостта, когато е само над челото (както е в неговия случай), подхожда на мъжа, защото удължава главата и допринася за интелигентността на лицето. Изяществото и лекотата на движенията, неизтощимата енергия на поведението, готовността и склонността да води разговор — всички тези черти са неоспорими достойнства; а тях той несъмнено притежава. Вероятно мистър Гилмор, който не знае тайната на Лора, не може да бъде обвиняван заради учудването си, че тя съжалява за предстоящия си брак? Всеки на негово място би споделил мнението на нашия добър стар приятел. Ако в този момент бяха поискали от мен да кажа ясно какви недостатъци откривам в сър Пърсивъл, щях да посоча само два. Единият — непрекъснатото напрежение в поведението му и възбудимостта, които може би са породени съвсем естествено от необикновената енергия на характера му. Другият — резкият, остър, раздразнителен начин на обръщение към слугите, който в края на краищата може да бъде само лош навик. Не, не мога да го оспорвам и няма да го оспорвам; сър Пърсивъл е много хубав и много приятен мъж. Ето! Най-сетне го написах и се радвам, че се свърши.
Осемнадесети. — Чувствувайки се отегчена и подтисната тази сутрин, оставих Лора с мисис Веси и излязох сама на една от предобедните си разходки с бърз ход, които напоследък правя твърде рядко. Поех по сухия, ветровит път през степта, който води до Тодс Корнър. След като бях вървяла около половин час, останах изключително изненадана, когато видях сър Пърсивъл да се приближава към мен от посока на фермата. Движеше се пъргаво, люлеейки бастуна си, с глава, изправена както винаги, а разкопчаното му сако за лов се развяваше от вятъра. Когато се срещнахме, той не изчака да му задавам въпроси, каза ми тутакси, че е бил във фермата, за да пита дали мистър или мисис Тод не са получавали някакви известия за Ан Катърик след последното му посещение в Лимъридж.
— Вие естествено открихте, че не са чували нищо? — казах аз.
— Абсолютно нищо — отговори той. — Започвам сериозно да се опасявам, че я загубихме. Не знаете ли случайно — продължи той, гледайки ме много внимателно в лицето — дали художникът — мистър Хартрайт — не е в състояние да ни даде някакви допълнителни сведения?
— Той не е чувал нищо за нея, нито пък я виждал, откакто си замина от Къмбърланд — отговорих, аз.
— Колко тъжно — заяви сър Пърсивъл, говорейки като разочарован човек и същевременно, колкото и да е странно, като човек, който изпитва облекчение. — Невъзможно е да се предположи какви нещастия биха могли да сполетят бедното създание. Изпитвам неизразимо раздразнение, че всичките ми усилия да я върна отново към грижите и защитата, от които тя тъй спешно се нуждае, се провалиха.
Този път той наистина изглеждаше ядосан. Казах няколко съчувствени думи и после по обратния път към къщата заговорихме на други теми. Дали случайната ми среща с него в степта не разкри още една благоприятна черта от характера му? Несъмнена проява на внимание и всеотдайност от негова страна е да мисли за Ан Катърик в навечерието на сватбата си и да извърви целия път до Тодс Корнър, за да разпитва за нея, когато би могъл да прекара времето много по-приятно в обществото на Лора? Като се има пред вид, че той може да е подтикван само от искрено милосърдие, поведението му при дадените обстоятелства показва необикновено добро чувство и заслужава изключителна похвала. Е, добре — аз изразявам възхищението си и толкова.
Деветнадесети. — Нови открития от неизтощимата мина на добродетелите на сър Пърсивъл.
Днес отворих дума за пребиваването ми под покрива на съпругата му, когато я върне обратно в Англия. Едва бях направила първия намек в тази посока, когато той ме хвана сърдечно за ръката и каза, че съм му предложила онова, което сам с най-голямо желание искал да предложи. Аз съм била приятелката, която най-искрено копнеел да осигури за съпругата си, и той ме помоли да му повярвам, че съм му направила трайна услуга, предлагайки да живея с Лора след сватбата й, точно както съм живяла с нея и преди това.