Това според мен не говори добре за графа. Лора съхрани у себе си много по-добре от мнозина други изключителната детска способност инстинктивно да разпознава приятеля и ако не греша в предположението си, че първото й впечатление от граф Фоско не е благоприятно, то, що се отнася до мен, съществува опасността да се съмнявам и изпитвам недоверие към този знатен чужденец, преди още да съм го зърнала. Но търпение, търпение — тази несигурност, както и много други, не може да продължава твърде дълго. Всичките ми съмнения са на път да се разсеят утре.
Удари дванадесет и аз току-що се върнах да затворя тези страници, след като погледнах през отворения прозорец.
Нощта е тиха, душна, безлунна. Звездите са мъждукащи и малобройни. Дърветата, които закриват гледката от всички страни, изглеждат мрачно черни и плътни в далечината, като висока каменна стена. Чувам слабото и далечно квакане на жаби и ехото от големия часовник отеква в душния покой дълго след като са замлъкнали ударите. Как ли ще изглежда Блакуотър Парк на дневна светлина? През нощта не ми харесва много.
Дванадесети. — Ден на проучвания и открития — поради много причини по-интересен, отколкото съм очаквала. Започнах разглеждането на забележителностите естествено от къщата.
Основната част на сградата е от времето на прехвалената кралица Елизабет. На партерния етаж има две прекалено дълги галерии с ниски тавани, разположени успоредно една на друга. Отвратителните семейни портрети ги правят още по-тъмни и неприветливи. Стаите на етажа над двете галерии са прилично поддържани, но много рядко се използуват. Любезната икономка, поела ролята на мой водач, предложи да ми ги покаже, но изрази деликатно опасението, че ще ми се видят запуснати. Уважението ми към изрядността на собствените ми фусти и чорапи безкрайно превъзхожда уважението ми към елизабетините спални в кралството, така че, от страх да не изцапам хубавите си чисти дрехи, аз категорично отказах да проуча слоевете прах и мръсотия. Икономката рече: „И аз съм на вашето мнение, мис“ — и, изглежда, ме възприе като най-разумната жена, която бе срещала от дълго време насам.
И така, толкова за основната сграда. По едно крило е прибавено към двата й края. Полуразрушеното крило отляво (когато идвате към къщата) е било някога отделно жилище и е построено през четиринадесетия век. Един от предците на сър Пърсивъл по майчина линия — не помня кой и не ме интересува — в споменатото вече елизабетино време добавил под прав ъгъл към него основната сграда. Икономката ми каза, че архитектурата на старото крило, както външната, така и вътрешната, се смятала от добрите познавачи за изключително красива. При по-нататъшното проучване открих, че добрите познавачи биха могли да упражнят способностите си спрямо старинното притежание на сър Пърсивъл, като предварително прогонят от съзнанието си страха от влагата, тъмнината и плъховете. При тези обстоятелства аз без всякакво колебание признах, че не съм никакъв познавач, и предложих да се отнесем към „старото крило“ така, както преди това се отнесохме към елизабетиновите спални. Още веднъж икономката каза: „Аз съм на вашето мнение, мис“ — и още веднъж погледна с Неприкрито обожание на моя изключително трезв разум.
Отправихме се след това към дясното крило, построено по времето на Джордж II, за да се придаде завършеност на тази чудесна архитектурна бъркотия.
Това е обитаемата част от къщата, ремонтирана и пребоядисана отвътре заради Лора. Моите две стая всички добри спални са на първия етаж, а в приземния се намират салон, трапезария, стая за сутрешни занимания, библиотека и един красив малък будоар за Лора, всичките обзаведени в съвременния светъл стил с много елегантни, радващи окото модерни и луксозни предмети. Нито една от стаите не е толкова голяма или просторна като нашите в Лимъридж, но всичките са приятни за обитаване. Ужасно се страхувах от онова, което бях чувала за Блакуотър Парк, от неудобни старинни столове и противни, захабени сервизи, от мухлясали, спарени завеси и всички нечисти вехтории, които хората, родени без чувство за уют, трупат около себе си, без да се съобразяват с удобствата, необходими за приятелите им. Неизразимо облекчение предизвиква у мен фактът, че деветнадесетият век е завладял този мой странен бъдещ дом и е помел ужасното „добро старо време“ от всекидневния ни живот.