— Доста ме интересува мисис Катърик — рекох аз, продължавайки колкото се може по-дълго разговора. — Жалко, че не пристигнах вчера навреме, за да я видя. Поостана ли малко?
— Да — отговори икономката, — тя остана известно време и мисля, че щеше да остане още, ако не ме бяха извикали да говоря с един непознат господин, който дойде да попита кога очакваме завръщането на сър Пърсивъл. Мисис Катърик стана и си тръгна веднага щом чух прислужницата да ми съобщава по каква работа е дошъл посетителят. Като се разделяхме, заяви, че не е необходимо да казвам на сър Пърсивъл за идването й. Това ми се стори доста чудновато, като се има пред вид отговорното положение, което заемам.
На мен също ми се стори странно. В Лимъридж сър Пърсивъл ме бе накарал да повярвам, че между него и мисис Катърик съществува пълно доверие. В такъв случай защо тя ще иска така настойчиво да запази в тайна от него посещението си в Блакуотър Парк?
— Може би — казах аз, виждайки, че икономката очаква мнението ми относно изречените при раздяла думи на мисис Катърик, — може би е сметнала, че съобщението за нейното посещение ще обезпокои без нужда сър Пърсивъл, като му припомни, че изчезналата й дъщеря все още не е намерена. Тя говори ли много по този въпрос?
— Съвсем малко — отвърна икономката. — Говореше предимно за сър Пърсивъл и разпитваше много къде е пътувал и каква е новата му съпруга. Стори ми се по-ядосана и раздразнена, отколкото отчаяна от факта, че не можа да открие никаква диря от дъщеря си по тези места. „Вдигам ръце от нея“ — бяха, доколкото си спомням, последните й думи. „Вдигам ръце от нея, госпожо, и я смятам за загубена“ И от това веднага премина на въпросите за лейди Глайд, искайки да разбере дали тя е красива и симпатична дама, миловидна, здрава и млада… О, боже! Чудех се как ще свърши. Вижте, мис Халкъм, най-после мъченията свършиха за бедното животинче!
Кучето бе мъртво. От него се изтръгна слаб, ридаещ вик и крайниците му потрепераха конвулсивно в момента, в кой го последните думи „миловидна, здрава и млада“ се отрониха от устните на икономката. Промяната бе настъпила с изненадваща бързина: миг, и животинката лежеше безжизнена в ръцете ни.
Осем часът. — Връщам се от трапезарията, където вечерях сама. Залезът хвърля пламтящите си червени отблясъци по многобройните дървета, които се виждат от прозореца ми, и аз отново съм се съсредоточила над дневника, за да усмиря нетърпението си по завръщането на пътниците. По моите пресмятания досега трябваше да са пристигнали. Колко тиха и самотна е къщата в сънливия вечерен покой! О! Колко ли минути ще изтекат, докато чуя колелата на каретата и изтичам долу, за да се намеря в обятията на Лора?
Клетото кученце! Как бих искала първият ми ден в Блакуотър Парк да не бъде свързан със смъртта, макар и това да е само смъртта на едно загубено животно.
Уелмингам — сега, като разгръщам назад тези мои интимни страници, виждам, че Уелмингам е мястото, където живее мисис Катърик. Все още пазя бележката й — бележката в отговор на писмото, отнасящо се до нещастната й дъщеря, което сър Пърсивъл ме принуди да напиша. Някой от тези дни, когато намеря безопасна сгода, ще взема бележката и ще я използувам, за да се запозная по-лесно с мисис Катърик и да се опитам да разбера каквото мога в личен разговор. Не мога да си обясня желанието й да скрие посещението си тук от знанието на сър Пърсивъл и за разлика от икономката изобщо не съм сигурна, че дъщеря й Ан не се намира в околността. Какво би казал Уолтър Хартрайт за това непредвидено положение? Вече чувствувам липсата на честния му съвет и готовността му за помощ.
Сигурна съм, че чух нещо. Не беше ли трополене на стъпки долу? Да! Чувам конските копита — чувам въртенето на колела…
II
Петнадесети юни. — Мина време, за да се уталожи хаосът от пристигането им. Изтекоха два дни от завръщането на пътешествениците и този период бе достатъчен, за да влезе механизмът на живота ни в Блакуотър Парк в нормалния си ход. Сега мога да се върна отново към дневника си, но възможността да продължа да го водя все така съсредоточено е малка.
Мисля, че трябва да започна с една странна забележка, която ми бе подсказана след завръщането на Лора.