Вече споменах за малките раздразнения, които, изглежда, го тормозят от завръщането му насам. Голяма част от промяната към по-лошо, която забелязвам у него, може би се дължи на тях. Опитвам се да се убедя, че е така, защото много желая да не се обезверявам повече относно бъдещето. Несъмнено изпитание за нрава на всеки човек е да го посрещнат с неприятна вест в мига, когато след дълго отсъствие е стъпил отново в собствения си дом, а това досадно преживяване наистина се случи на сър Пърсивъл в мое присъствие.
Вечерта, когато пристигнаха, икономката ме последва в преддверието, за да посрещне господаря и господарката си и техните гости. Щом я видя, сър Пърсивъл попита дали някой не е идвал напоследък. В отговор икономката спомена онова, което каза и пред мен относно посещението на непознатия господин, дошъл да попита кога ще се върне господарят й. Той попита тутакси за името на господина. Не го бил съобщил. За професията на господина? Не я бил споменал. Как изглеждал господинът? Икономката направи опит да ги опише, но не успя да посочи нито една характерна особеност на безименния посетител, която господарят й да разпознае. Сър Пърсивъл се намръщи, удари с крак гневно по пода и влезе вътре, без да обръща внимание никому. Защо трябваше да се тревожи толкова за такава дреболия, не мога да кажа, но е извън всякакво съмнение, че той сериозно се разтревожи.
Общо взето, може би е най-добре да се въздържал от съставянето на категорично мнение за обноските, езика и поведението му в собствения му дом, докато с течение на времето не се отърси от притесненията, каквито и да са те, които сега очевидно измъчват тайно съзнанието му. Ще отгърна нова страница, а засега перото ми ще остави на спокойствие съпруга на Лора.
Гостите — граф и графиня Фоско — са следващите от списъка ми. Най-напред ще се занимая с графинята, за да приключа с нея колкото се може по-бързо.
Лора наистина не може да бъде обвинена в никакво преувеличение, пишейки ми, че сигурно трудно ще позная леля й, когато я видя отново. Никога досега не бях забелязвала такава голяма промяна в една жена след брака й, каквато е настъпила у мадам Фоско.
Като Еленор Феърли (тридесет и седем годишна] тя винаги изричаше претенциозни измислици и винаги притесняваше нещастните мъже с какви ли не дребни изисквания, каквито само една суетна и глупава жена може да предяви към многострадалната мъжка половина от човечеството. Като мадам Фоско (четиридесет и три годишна) тя седи часове наред, без да каже нито дума, вглъбена по най-странен начин в себе си. Грозните смешни къдрици, които висяха от двете страни на лицето й, са заместени сега от малки редици твърди и много къси букли от рода на онези, които виждаме по старовремските перуки. Обикновена шапчица покрива главата й и откакто я помня, за първи път в живота си тя има вид на благоприлична жена. Никой (като естествено се изключи съпругът й) не вижда от нея това, което всеки виждаше преди — имам предвид частта от женското тяло, която обхваща ключиците и лопатките. Облечена в скромни черни или сиви одеяния, закриващи почти цялата шия — рокли, на които в моминските си дни би се присмивала или пък срещу които (в зависимост от моментната си прищявка) би крещяла, — тя седи безмълвна по ъглите, а белите й сухи ръце (толкова сухи, че порите на кожата й изглеждат като тебеширени) са непрекъснато заети или с еднообразна бродерия, или пък безспирно свиват цигари за графа, който има особени изисквания в пушенето. В малкото случаи, когато студените сини очи не са съсредоточени върху работата й, те по принцип са обърнати към съпруга й с онзи израз на, безмълвно подчинение, който познаваме така добре от погледа на вярното куче. Единственият знак за вътрешно размразяване, който досега съм открила под външното прикритие на ледената, й въздържаност, се прояви един или два пъти под формата на подтискана, подхождаща за тигрица ревност към всяка жена в къщата (включително и прислужниците), с която графът говори или пък към която поглежда с нещо наподобяващо на интерес или внимание. Като се изключи тази подробност, тя е винаги — сутрин, обед или вечер, вътре или навън, в добро или лошо време — студена като статуя и непроницаема като камъка, от който е издялана статуята. За целите на общуването настъпилата в нея изключителна промяна е за добро, като се има пред вид, че се е превърнала в учтива, мълчалива, дискретна жена, която никому не пречи. До каква степен се е променила положително или отрицателно вътре в себе си, е друг въпрос. Веднъж или дваж забелязах неочаквани промени в стиснатите й устни и чух неочаквани интонации в спокойния й глас, което ме кара да подозирам, че сегашното й състояние на сдържаност може би е изолирало нещо опасно в природата й, което при свободата на предишния й живот се изпаряваше в безобидна форма. Съвсем възможно е изцяло да греша в това предположение. Собственото ми впечатление обаче е, че съм права. Времето ще покаже.