А магьосникът, извършил това чудесно преобразование — съпругът-чужденец, укротил тази някога своенравна англичанка дотолкова, че дори и за роднините й е трудно да я познаят, — самият граф — какво да кажа за графа?
С две думи, следното. Прилича на човек, който може да укроти всичко. Ако бе се оженил за тигрица вместо за жена, той щеше да укроти тигрицата. Ако бе се оженил за мен, щях да му свивам цигарите, както прави това жена му; щях да си държа езика зад зъбите, когато ме поглежда, както тя държи своя.
Почти се боя да призная това дори и върху тези поверителни страници. Този човек ме интригува, привлича ме и ме кара да го харесвам. В краткия срок от два дни той несъмнено завоюва моето благосклонно мнение, а аз съвсем не мога да си обясня как извърши това чудо.
Напълно съм поразена от откритието, че сега, когато мисля за него, си го представям съвсем ясно — много по-ясно, отколкото си представям сър Пърсивъл или мистър Феърли, или Уолтър Хартрайт, или някой друг от отсъствуващите, които владеят съзнанието ми, с изключение само на Лора! Чувам гласа му, сякаш говори в този момент. Зная за какво приказваше вчера, сякаш го слушам сега. Как да го опиша? Във вида му, навиците и забавленията му има особености, които, видени в друг мъж, щяха да предизвикат най-смелите ми обвинения или най-безпощадното ми присмехулство. Кое е туй, което ме кара да не ги осъждам и да не им се присмивам у него?
Например той е невероятно дебел. Досега, винаги съм изпитвала особена неприязън към пълните представители на човешкия род. Винаги съм твърдяла, че широко разпространеното схващане да се възприемат като неразделни съюзници прекалената обемност и необикновената доброта е равностойно на твърдението, че само приятните хора могат да дебелеят и че случайната добавка на няколко килограма към собственото тегло оказва благотворно влияние върху нрава на особата, върху чието тяло те са се струпали. Водя постоянна борба и срещу двете нелепи твърдения, цитирайки примери на дебели хора, които са били не по-малко подли, зли и жестоки от най-мършавия и проклетия сред съседите им. Питала съм дали Хенри VIII е имал приятен характер; дали папа Александър VI е бил добър човек; дали мистър Убиец и мисис Убийца Манинг не са били и двамата необикновено пълни хора; дали платените медицински сестри, пословични като най-жестоките жени в цяла Англия, не са в повечето случаи и сред най-дебелите жени на Англия… й така нататък чрез десетки други примери, съвременни и древни, родни и чуждестранни, както от висшите, така и от низшите кръгове. И ето че въпреки тези категорични мнения, отстоявани от мен с все сила, както правя това и в момента, граф Фоско, който е дебел, колкото самия Хенри VIII, успя без всякаква пречка от страна на противната си дебелина да спечели благосклонността ми. Наистина изумително!
Лицето му ли го показва в добра светлина?
Може да е лицето му. Той има забележителна прилика — в уголемен мащаб — с великия Наполеон. Чертите му са също така безупречно правилни, както и на Наполеон; изражението му събужда в паметта величественото спокойствие и непоклатимата мощ, излъчвани от лицето на големия воин. Като начало тази потресаваща прилика безспорно ме впечатлява; но в него освен приликата има още нещо, което ме впечатлява дори повече. Мисля, че въздействието, което сега се опитвам да открия, идва от очите му. Това са най-непроницаемите сиви очи, които съм виждала. Понякога в тях има такъв студен, ясен, красив й покоряващ блясък, който ме заставя да го погледна и същевременно, когато го погледна, предизвиква усещания, които бих предпочела да не изпитвам. Останалите части от лицето и главата му също имат своите странни особености. Кожата му например притежава рядка бледа свежест, която е в такъв разрез с тъмнокафявата му коса, че се съмнявам дали не е перука; а щателно избръснатото му лице е по-гладко и с по-малко петънца и бръчки от моето, макар че (според сър Пърсивъл) той наближава шестдесетте. Но не това са изявените лични белези, които го отделят в съзнанието ми от всички други познати мъже. Подчертаното своеобразие, разграничаващо го от ефрейторите и редниците на човешкия род, е заложено, доколкото мога да кажа засега, в изключителното изражение и изключителната сила на очите му.