Придружено със сълзи.
Глава 2
Япония, 1957 г.
Баба често казва: „Тревогата кара малки неща да хвърлят голяма сянка“. Ами ако е нещо голямо? Сянката, надвиснала над мен, е плътна и чудовищна, почти жива.
Станала съм преди изгрев-слънце да помогна на Окаасан, на майка, с приготвянето на закуската — бял ориз, риба на скара и супа мисо, — но не съм гладна. Стомахът ми е препълнен с притеснение.
Почти на осемнайсет съм, а за утре е насрочена омиаи, уредената среща с брачен кандидат.
Поне сега, когато американските идеали водят война с древната традиция, запознаването е единствената предрешена част. Мой е изборът за кого ще се омъжа. Разбира се, да имаш избор и да ти позволят да го направиш, са две различни неща. Това е предизвикателството ми. Едно от многото пред мен.
Вземам чинията от ръцете на Окаасан, покланям се на баща си и брат си, когато влизат в стаята и обсъждат политика. Предсказуем разговор, който преминава от Обединените нации и независимостта на Япония към откъсването от Америка.
Баща ми е гладко избръснат, с късо подстригана коса — предпочитание, запазено от времето му в армията — и е облечен в тъмен костюм в западен стил, за да впечатлява чуждестранните търговци. Тъй като Таро е Ониисан, най-големият брат, и работи с баща ни, той се облича и държи като него. Идеална имитация с изключение на острия език, който не сдържа, както е благоразумно.
— Наоко, скоро ще се срещнеш със Сатоши и ще подсигуриш бъдещите ни печалби — самодоволно заявява Таро.
— Съдбата ви е съчетала — добавя баба, която влачи крака подире им. Тънките й устни са извити в усмивка със затворена уста, което закръгля увисналите й бузи.
Виждала бях Сатоши преди години, така че щях да разбера, ако съдбата имаше пръст. По-скоро бе принудително съчетаване, а къде отиваше бъдещото ми щастие? Любовта не се ли броеше? Поставям чаша пред баба и внимателно й наливам чай.
— Но първо всички се съгласихте да срещнете моя избраник — усмихвам се и аз на свой ред със затворена уста.
Съчетаване със Сатоши е настоятелното „предложение“ на семейството ми.
Съчетаване с Хаджиме е моята дълбока надежда.
— От два стола човек се озовава на земята — изстрелва баба поговорка от изобилния си арсенал. Пуска ги като стрели, но вместо една, която лесно би се пречупила, ги праща в сноп по десет.
Стискам зъби и се приготвям за още, когато мама застава помежду ни като щит.
— Мисля за утрешната среща с твоя Хаджиме да седнем в градината на чай, та да се поопознаем. Така ще е най-добре, нали?
И за да избегне въпросителния поглед на баща ми, мама намества кичур, изплъзнал се от кока й.
Всичко у Окаасан е спретнато и красиво. Тя има стройна и изящна фигура и дълга коса с цвета на саждите, от които се прави туш Суми. Държи я прибрана в кок на тила си, прибоден с дълги нефритени фуркети.
Покланям й се леко, благодарна за намесата й. Преди войната да прекрати татковия бизнес с внос и износ, той бе владетелят на империя, а в дома ни имаше многобройна прислуга, включително градинари. Сега вършим всичко сами. Животът ни, общо взето, е борба, както при всички други. И тъй, подготвянето на градината изисква много работа. Това, че мама обявява как ще я използваме за нежеланото запознанство с Хаджиме, усмирява дискусиите за момента.
Окаасан знае какво е заложено тук. Може би всичко.
Бащата на Сатоши, влиятелен купувач от „Тошиба“, е най-важният клиент на баща ми. Това ме прави ценна стръв. Ако Сатоши налапа въдицата, семейството ми ще се радва на редовни печалби, които да намалят бремето ни. Ако откажа и стана причина за позор, той може да отхвърли семейния ни бизнес и да удвои товара ни.
Има само един изход.
Хаджиме трябва да е изряден за утрешното запознаване, за да бъде разглеждан като сносен избор, а Сатоши да ме обяви за неприемлива и да си намери друга. По този начин семейството му няма да изживее срам, а моето няма да страда от последствията. Фамилното ни богатство ще продължи да се възстановява, а аз ще имам брак, градящ се на любов.
Това е моят план.
В борбата между камъка и водата в крайна сметка побеждава водата. Тъй като нагласата на семейството ми наподобява камък, аз трябва да съм упорита като водата, та да я променя.