Щом си казах това, веднага усетих, че се успокоявам. Тресавищата и устието останаха зад гърба ни и ние се носехме, трополейки, по пътя в тихата нощ. Реших, че съдържателят на „Гифорд Армс“ може да отговори на почукването ми и да ме пусне да вляза, а после щях да си легна на удобния креват и отново да заспя с мисълта, че така ще освободя главата и сърцето си от преживяното. А утре, на дневна светлина, щях да се чувствам по-добре и да съставя план за действие. В същия миг усетих, че за нищо на света не бих искал да се върна в „Тресавището на змиорките“. Значи трябваше да открия начин, по който да се отърва от задълженията си към делата на госпожа Драблоу. В момента обаче не можех да реша дали ще измисля някакъв предлог за господин Бентли, или ще му кажа истината с надеждата, че няма да ми се подиграва.
Едва когато се готвех да си лягам — съдържателят на странноприемницата прояви голямо съчувствие и с готовност ме приюти — отново се замислих над великодушието на Кекуик, дошъл да ме вземе веднага щом се е вдигнала мъглата и морето се е оттеглило. Никой нямаше да го укори, ако беше свил рамене и си беше отишъл у дома с намерението да ме прибере на сутринта. Но той сигурно бе чакал през цялото време, без да разпряга кончето, загрижен, че може да прекарам цялата нощ в онази къща. Чувствах, че съм му много задължен и си наумих щедро да му се отблагодаря за усилията.
Легнах си чак към три. Оставаха още пет часа, докато съмне. Съдържателят ми препоръча да се наспя добре, никой нямало да ме тревожи, а времето за закуска било без значение. И той, макар по различен начин, също като Кекуик се беше обезпокоил за мен, въпреки че и двамата се отнасяха към въпроса извънредно сдържано, сякаш издигаха бариера пред желанието ми да ги разпитам, но и аз проявих благоразумието да не го правя. Можех само да гадая какво бяха виждали и чували самите те, какви подробности знаеха за разни необикновени събития в миналото, да не говорим за слуховете, приказките и суеверията, породени от тези събития. Нямах желание да се задълбочавам в разни обяснения.
Такива мисли ми дойдоха наум, когато положих глава върху меката възглавница, докато накрая не потънах в неспокоен, несвързан сън с появяващи се и изчезващи призрачни фигури, които ме стряскаха, така че един-два пъти се събудих с вик или започвах да бълнувам. Обля ме пот, мятах се на всички страни, та дано се освободя от кошмарите, да избягам от полуосъзнатото чувство на страх, предвещаващо беда, и през цялото време върху повърхността на съня ми непрекъснато изплуваха уплашеното цвилене, писъците и виковете на детето, докато аз самият стоях безпомощен в мъглата, неспособен да помръдна, сякаш нещо ме дърпаше назад, а зад гърба ми през цялото време, макар да не я виждах, а само да усещах зловещото й присъствие, се навърташе жената в черно.
Господин Джеръм се страхува
Когато се събудих, приятната стая отново бе огряна от ярко есенно слънце. Този път обаче ми липсваше въодушевление и с горчивина отбелязах колко много се различава сегашното ми състояние от вчерашната сутрин, когато спах толкова добре, събудих се бодър и скочих от леглото, обзет от нетърпение по-скоро да се заема с делата си. Нали това беше станало само преди ден? Имах чувството, че съм изминал дълъг път духом, ако не телом, преживял съм страшно много, а цялото ми вътрешно спокойствие и равновесие са претърпели такова превращение, че все едно от тогава са минали години. Сега главата ми тежеше и ме болеше, чувствах се уморен, с опънати докрай нерви и стигнало до своя предел въображение.